Подкрепил сили и обнадежден, той обмисли по-нататъшния път, който трябваше да поеме нагоре по течението на потока. Прерийната долина, през която сега се провираше потокът, се разширяваше оттук. Край бреговете растяха тук-таме пръснати и скупчени върби и елшови храсти. Матотаупа използува храсталака за прикритие. Разстоянието между отделните храсти преминаваше пълзешком.
Наближаваше полунощ.
Приближи се към мястото, където потокът се спускаше в широк завой на юг. Сега позна местността, заобиколена от потока.
Шатрите бяха там.
Матотаупа очакваше да ги види, но сега гледката премина през цялото му тяло като ужас.
Ето ги родните типи, кръгли, заострящи се нагоре, осветени леко от светлика на месеца и звездите, безцветни в нощния здрач и все пак ясно очертани. Те хвърляха сенките си към месеца, дълги, разливащи се сенки. Матотаупа успя да различи дори и трофейните прътове, които се издигаха пред шатрите на добрите ловци и бойци и сочеха плячките им. Само собствената си шатра, шатрата, в която той бе живял като боен вожд на племето заедно със своята майка, с децата и жена си, още не можеше да види. Тя бе стояла винаги в средата на бивака и сигурно и сега бе прикрита от заобикалящите я типи.
Край шатрите стояха конете и кучетата. Матотаупа не се страхуваше, че животните може да проявят страхливо безпокойство, когато той се приближи. Трябваше да се опасява от това, че няколко от тях можеше да нададат радостни и неспокойни викове, като го усетят, и да го издадат. Много от тези коне някога бяха принадлежали нему, а и двадесетина кучета се въртяха все около неговата типи, край която всякога имаше остатъци от неговата богата ловна плячка. Както по-рано мустангите и сега стояха на източния край на бивака и кучетата все още спяха край тях. Когато на времето Матотаупа бе довел тук мъжете и жените на Мечата орда сред полята, напоявани от правещия тук голям завой поток, на това място имаше малка горичка. По време на един бой обаче вражеските пани бяха изстреляли своите запалени стрели върху изсушената от летния пек горичка; огнените езици бяха погълнали дърветата и храстите и огънят се бе разраснал в истински прериен пожар. Матотаупа много добре си спомни всичко. Тогава той се бе притекъл заедно с Харка на помощ на бойците от Мечата орда, макар че те вече го бяха отлъчили, но след това вождовете за втори път го отблъснаха и от този ден нататък тяхната вражда бе станала вражда на живот и смърт.
Горичката не бе израснала отново, тъй като конете изпасваха всички млади кълнове, и сега шатрите лежаха на открито, видими от всички страни.
Матотаупа знаеше много добре къде разполагаха постовите. Той сам се бе разпоредил за това на времето и сега никак не му беше трудно да се скрие от техните зорки погледи, като се промъкваше от храст на храст и все по сенките. Предпазливото придвижване обаче искаше време. Постовите навярно бяха особено внимателни сега, защото в бивака сигурно се бе разчуло, че Матотаупа и Червения Джим — както Фред се бе наричал тогава — бяха влезли в бой с Тасунка-витко и трима бойци на дакота. През миналото лято Матотаупа се бе промъкнал вече веднъж в бивака и бе убил със стрелата си в неговата собствена типи боеца Старата антилопа, който го беше обидил. Той се бе покатерил по прътите и бе стрелял през отвора за дима върху спящия вътре мъж.
Бойците на Мечата орда сигурно си спомняха и това. Постовите нямаше да дремят. Може би обаче тук имаше малко бойци, тъй като навярно по-голямата част водеха борбата срещу проучвателната железопътна експедиция. Матотаупа трябваше да проучи най-напред положението.
Над нито една шатра не се издигаше дим. Всички огнища отдавна бяха заринати.
Матотаупа запълзя в сянката; придвижваше се бавно, като змия, по обраслата с трева земя и стигна едно място, което му бе известно като скрит ъгъл за полезрението на стоящите сигурно на съседното леко възвишение съгледвачи.
Остана засега тук, защото в този миг се случи нещо, което той трябваше да проследи внимателно. От юг се дочу бърз галоп. Тъй като Матотаупа лежеше на земята, той чу шума по почвата и скоро беше сигурен, че това е само един самотен ездач. Продължи да се ослушва. Шумът се приближаваше бързо. Ездачът идеше към бивака. Матотаупа остана спокойно на мястото си. Препускащи към шатрите ездачи обикновено не бяха принудени да проявяват предпазливост, щом пристигнеха в околността на бивака си, защото можеха да разчитат на разположените наоколо съгледвачи.