Пред погледа на Матотаупа ездачът изплува като бързо прелитаща сянка. Беше индианец, дакота, слаб като младо момче, без шапка, яздеше мустанг без седло. Той нададе вик и от височината на запад, както и откъм Конския поток му отвърнаха поздравителни викове. По това Матотаупа отсъди, че има само два поста и че на възвишението, в чието подножие той стоеше скрит, изобщо няма съгледвач.
Така прокуденият се осмели да се покатери колкото се може по-бързо върху възвишението, което смяташе, че е свободно; знаеше колко добър изглед се откриваше отгоре. Двамата постови, които бяха отговорили на възгласа на ездача, сега бяха насочили вниманието си натам и затова мигът беше най-благоприятен за Матотаупа. Той стигна върха на възвишението и оттам можеше да обгърне с поглед целия бивак и да проследи всичко, което ставаше долу.
Ездачът пристигна; отведе веднага коня си при стадото и скочи на земята. Дежурните край конете поеха животното, а младият ездач забърза към полянката насред бивака. Матотаупа различи момъка и през нощта. Беше Четан, вождът на „Съюза на Червените пера“, по-възрастният с няколко години приятел на Твърдокаменния Харка Убиеца на вълци. Заклинателската типи, която стоеше насами поляната сред бивака, между голямата шатра за съвещания и шатрата на вожда, в която бе живял Матотаупа, се разтвори и Матотаупа успя да различи върху едното от чергилата на шатрата, обляно от лунната светлина, големия четириъгълник, символа на четирите краища на света, своя собствен знак. В тази шатра бе роден той, с тази шатра бе пътувал от място на място, пред тази шатра все още стоеше прътът с неговите ловни и военни трофеи.
От заклинателската типи, издигната до неговата, излезе заклинателят Хавандшита с изпитата фигура; това беше човекът, който бе обвинил Матотаупа в предателство и бе накарал старейшините от племето да потвърдят в голямата шатра за съвещания отлъчването на Матотаупа. За Матотаупа Хавандшита беше първопричината за цялото негово нещастие и мъка, но никога в мозъка му не можеше да се прокрадне мисълта да убие заклинателя.
Четан, момъкът, който бе пристигнал на коня, поздрави стария заклинател почтително. В същото време се разтвори и друга шатра, която бе малко по-встрани, и оттам излезе друг мъж, чиято външност накара Матотаупа силно да се зачуди. Човекът беше среден на ръст, косите му стигаха до под ушите и имаше голяма брада. Беше облечен наполовина като индианец, наполовина като бял прериен ловец, носеше кожена жилетка, но и мокасини. Той явно бе облякъл дрехите си набързо, защото тъкмо закопчаваше жилетката си. Избърза към поляната сред бивака и застана до Хавандшита и Четан.
Изглеждаше, сякаш други мъже в селото нямаше. Защото, ако съобщението, което очакваха от Четан, беше толкова важно, че заклинателят да излезе от своята шатра посред нощ, за да посрещне пратеника, то сигурно и бойният вожд и други по-големи бойци щяха да се притекат, ако бяха в шатрите си.
Мъжът с голямата брада говореше сред тишината на нощта така високо, че Матотаупа можеше спокойно да следи нишката на разговора от мястото си.
— Отровени! — извика ужасен той. — Но хора, хора, може ли да бъдете такива варвари и толкова безсърдечни! Та тези хора също изпълняват задача и са дошли тук да спечелят някой цент! Горките момчета!
На неговия възглас Четан също отговори с по-висок глас, отколкото бе приказвал досега.
— Нека Том без шапка и обувки обмисля по-добре онова, което казва и мисли! Тези мъже са дошли в нашата страна, без да ни питат! Те ни прогонват бизоните, от които единствено ние можем да живеем; и когато ние им искаме сметка за това, те стрелят върху нас. Съюзиха се миналото лято с нашите врагове от племето пани. Когато заговорят за нас, те ни наричат въшливи кучета! На тях им е безразлично, когато ние измираме от глад заедно с нашите жени и деца. Тяхното единствено намерение е да ни изтикат от нашите земи и да ни накарат да умрем. Затова ние се борим срещу тях и ги убиваме, преди те да са ни унищожили. Том живее сега в нашите шатри. Нека най-сетне се научи да мисли и действува като нас! Или може би той предпочита да бъде наш пленник?
— Опазил ме бог! Вие бяхте много добри към мене! Аз искам да ви помагам, когато ходите на лов, и искам да приема за моя жена тази вдовица Шешока, която е трудолюбива и чиста, и съм съгласен нейният син Шонка да живее в моята шатра и искам да ви бъда верен, но в края на краищата аз съм християнин и се моля на разпятието и когато става дума за масово убийство чрез отрова… трябва да разберете, че аз не мога да сдържа сълзите си, защото аз ги познавах всичките тези хора, и Джо, и Хенри, и Бил, и Шарлеман! Ах, боже ти мой! Бил Петльобореца, за него както й да е, той не заслужава нищо по-добро, но младият Хенри…