Така Джим остана на хълма с пушка под ръка, макар да не очакваше толкова близо до къщата каквато и да било сериозна опасност. Запали лулата си и тъй като имаше време, отдаде се на яда си, че Топ все още не се беше върнал. Мъст, за Джим това не беше нищо друго, освен сантиментални измишльотини, от каквито тези червенокожи доста се измъчваха. Това бяха глупости и затова Топ може би щеше да загине, преди той…
Ядът възбуди Джим така, че той изгуби всякакво желание да заспи и продължаваше да се оглежда внимателно.
След повече от час нещо привлече вниманието му. Не беше още някакво определено възприятие, може би беше само фантазия, породила се от съсредоточеността на мислите му за Матотаупа. Ала Джим обикновено можеше да се осланя на своя нюх, с който бе надарен като див звяр. Сирак, той бе израсъл сред секачи в горите и цял живот бе ограден от опасности и врагове; осиновителите му се държаха с него не по-зле от врагове, биеха го и го използуваха, докато порасна и заякна и сам започна да се отнася така към другите.
Сред прерийната пустош той се чувствуваше най-добре.
Смяташе, че не се е излъгал. Долавяше вече някакъв равномерен шум, съвсем тих, приглушен шум. Бен например не би доловил никога подобен шум. Джим обаче го чу и реши, че това е кон, който се движи ходом. Започна да слухти напрегнато, ала скоро нямаше нужда много да се напряга, защото до ушите му достигнаха разбъркани звукови вълни на разговарящи и кресливи прегракнали човешки гласове.
„Бели са — каза си той, — разбира се, цивилизовани бели; никой индианец не грачи така глупаво. При това са възбудени. Сега ще видим какво е това!“
Той се спусна надолу по хълма и се изкачи бързо по едно друго възвишение, което бе по-близо до шума. Джим можеше да тича бързо, бързо като лос, щом пожелаеше. Жилите и мускулите му бяха силни като въжета.
От новото си наблюдателно място той веднага различи групата хора, които бяха разговаряли и викали и сега отново бяха млъкнали. Джим бе свикнал на всякакви изненади през своя изпълнен с приключения живот, ала гледката, която сега се откри пред него, все пак го накара да се стъписа. Три голи-голенички измършавели фигури куцукаха и се олюляваха по пътя, един четвърти седеше върху прекрасен мустанг, воден от индианец, ала по съвсем особен начин. Индианецът не бе хванал юздата, а бе пъхнал ръката си в нея.
Джим се сепна леко, защото му се стори, че разпозна индианеца.
— Топ! Топ!
Джим изкрещя високо, изпълнен с радост; той бе сключил ръце пред устата си, за да насочи гласа си право към назования.
Малката върволица се спря, индианецът извърна глава и отговори:
— Джим! Мой бели братко!
Ловецът скочи и побягна с дълги скокове към малката група, с приведено напред тяло, с пушка в ръка.
— Топ, наистина! — Той изгледа останалите четирима подозрително. — Къде си намерил тия духове?
— Експедицията — отвърна само индианецът.
— Навярно остатъкът от отровените? И ти — техен спасител? Великолепно!
Джим се присъедини към групата. Месецът още светеше и щом групата излезе от сянката под лунния светлик, Джим веднага заразглежда своя приятел Топ, коня му и четиримата съвсем жалки бели мъже. Мустангът наистина беше прекрасно животно и на Джим се стори, че го бе виждал вече. Ръцете на Топ висяха като изкълчени и никой от петимата нямаше никакво оръжие. Те сигурно бяха преживели нещо. Джим не попита нищо, защото по този начин би нарушил законите на индианската учтивост, които много добре познаваше, макар рядко да ги спазваше. Към Топ обаче той се стараеше да бъде много внимателен и да се държи към него като към вожд. Без да каже повече нито дума, той отведе изнурените мъже до блокхауса.
Пред оградата, където можеха да приберат коня, Матотаупа вдигна младия Хенри от своя мустанг и го подпря като дърво на оградата, за да не падне. Извърши всичко това умело с ръце, ала без да превива пръстите си. После отведе мустанга вътре в ограденото място и тръгна заедно с Джим, следван от четиримата изпосталели, примрели от жажда мъже, към блокхауса.
Когато шестимата влязоха в помещението, вътре се възцари тишина. На онези, които тъкмо говореха, думите заседнаха на гърлото.
Пръв се окопити и можа да заговори Бен.
— Хора божи!… Дайте бързо бренди! Плащаш ли, Джим?
— Както обикновено ти плащам, стари разбойнико!