Джим хвана конете за юздите и бавно се отдели от брега.
— Чакай де! — Шарлеман препречи пътя му. — Защо не искаш веднага да поговориш с мен за твоите идеи?
— Защо ли? Съвсем рано сутринта, на гладен стомах — на крак, без чаша бренди, — това не е работа. Пък и може да намеря някой друг, с когото да поприказвам за това. Не е казано, че трябва да бъде непременно с Шарлеман!
— Останалите са пияни и няма да изтрезнеят до утре заран.
— Чак до утре, едва ли. Но… както и да е… ако толкова се интересуваш… може би пък ще успееш да свършиш тая работа.
— Ами и аз това казвам! — Шарлеман, който засега беше станал едноок, си придаде важност и придърпа одеялото, с което се беше загърнал като с кралска мантия.
— Можеш ли да се разбираш с черните ходила?
— Ако се наложи.
— Хм! Тогава да поговорим. Може и веднага. Накъсо казано, имам нужда от доверен пратеник, който да предаде на главните вождове на черните ходила едно съобщение, но да си държи устата пред всеки друг!
— Аз съм точно човекът, който ти трябва, Джим… срещу кон, пушка и нож.
— Съгласен. Ще върна първо конете до блокхауса, после ще се пъхнем в склада на Бен. Никой няма нужда да присъствува на разговора ни.
— И без това никой не ни наблюдава.
— И все пак в склада ще сме по-добре. И Бен е същият глупак като тебе. Отдавна все разправя, че ще си направи една малка пристройка към блокхауса… и все току отлага. Та, казвам ти, върви сега нататък и аз веднага ще дойда.
Докато Джим отведе конете в заграденото място и след това се промъкна в малкия склад, за да осъществи един свой коварен план, в блокхауса Матотаупа вече се беше разбудил.
Когато отвори очи, около него беше тъмно, защото Бен беше изгасил насмолените факли за през нощта и вратата беше още затворена. Индианецът усети, че му е лошо. Припомни си като насън, че веднъж вече бе изпитвал подобно чувство, ала сега не можеше да се сети точно кога и къде. Изобщо му беше трудно да разбере къде всъщност се намира. Силният мирис на стара тютюнева пепел, на застинала пот, на дълго нечистени дрехи и алкохолни изпарения го потискаше. Освен това чувствуваше някаква тежест в стомаха, сякаш беше ял много суров кучешки дроб. Окопити се, изправи се и излезе навън. Чистият утринен въздух му подействува добре. Избърза към реката и повърна, за да облекчи стомаха си. Съблече дрехите си, скочи във водата и дълго се остави да го носи течението, насочил поглед към безкрайната небесна синева. Най-после излезе на брега и се натърка с пясък; още от най-ранно детство бе навикнал да се къпе по този начин. Заплува срещу течението, за да достигне отново до дрехите си. Напрежението от плуването го освежи още повече. Когато излезе отново на брега, той подреди косите и преплете наново плитките си. После се облече.
Изпъна се и изопна раменете си назад.
Дочу отнякъде нечий глас.
— Какво прекрасно човешко творение!
Огледа се и забеляза Хенри, който идваше от блокхауса към брега и разговаряше с Джо. Джо беше все още махмурлия. Двамата се насочиха към индианеца. Поздравиха се с незначителни думи. Матотаупа бързо се освободи от двамата бели и пое по реката нагоре, за да остане сам.
Искаше да си изясни собствените мисли.
Родината му беше опротивяла. Той започна да я мрази, не само хората, които го бяха отлъчили, но и прерията, където те живееха, планините, които ги поздравяваха дружески, бизоните, които те убиваха, водите, в които ловяха риба и се къпеха. Той искаше да убие Тасунка, а след това щеше сам да умре. Джим обаче щеше да му помогне да осъществи отмъщението си над Тасунка. Сега Матотаупа мислеше по-различно по този въпрос, отколкото при тайното си промъкване в бивака на дакота. За да не прояви подлост към Джим, той се бе отказал от всичко. Сега Джим трябваше да му помогне.
Джим тъкмо излизаше от склада на Бен. Матотаупа видя това. Стори му се, че някакъв друг човек понечи да излезе оттам след Джим, но Джим го върна обратно. Индианецът обаче не се замисли над възможната взаимна връзка на тази постъпка. Искаше му се, пък и беше важно за него, да поговори сега насаме с белия човек и затова той, без да иска, си представи, че и Джим мисли същото.
Двамата се срещнаха.
— Какво мислиш да правиш сега? — попита веднага и направо Матотаупа.
Джим беше учуден от възстановената енергия на индианеца.
— Аз ли? Аз се съобразявам с теб.
Матотаупа си пое дълбоко дъх, доволен и успокоен.
— Аз ще тръгна по следите на Тасунка-витко. Ако моите приятели поискат това от мен, ще вляза в бой и с Мечата орда.
— Откъде ще вземеш ново оръжие?
— Ще се намерят врагове, от които ще мога да си взема.
— Къде ще търсиш Тасунка?