— Край Черните хълмове.
Джим разглеждаше ботушите си, за да не издаде с нещо силната си възбуда.
— Опасна местност. Ала аз съм твой приятел и съм готов да дойда заедно с теб.
— Ти нямаш кон. Конете, които яздихме, ще трябва да върнем на Джо и на Бил.
— Ясно. Но не е ли по-добре да тръгнем пешком към горите на Черните хълмове? Така по-трудно ще могат да ни открият.
— Мустанга си ще взема. Не искам да го загубя отново.
— Добре. Ще вървим пеша и ще водим животното за всеки случай с нас. Кога?
— А защо не веднага?
— Тогава веднага.
Матотаупа изведе мустанга си. През това време Джим поговори накъсо с Бен, който бе получил от снощния бой с Матотаупа няколко подутини и драскотини по главата.
След това, без да се сбогуват с останалите, индианецът и неговият бял придружител изчезнаха в прерията.
Не вече сам
Когато Шарлеман най-после се осмели да излезе от малкия склад, той вече не можа да намери Джим.
Чарлз се огледа на вси страни, понаблюдава Джо и Хенри, които се бяха излегнали край реката на утринното слънце, за да поспят отново, проследи с поглед неколцина други клиенти, които отидоха при конете си, и надникна към малката група полуцивилизовани индианци, които се бяха настанили наблизо до блокхауса, дошли за търговска размяна.
Ала всичко това не задържа дълго вниманието му. Незабелязано, но същевременно по-настойчиво от всичко друго, той гледаше следите, които Джим и Матотаупа бяха оставили след себе си, поемайки със своя кон на запад, без ни най-малко да се стараят да се прикриват. Отпечатъците от тежките кожени подметки на Джим и леките вдлъбнатини от мокасините на Матотаупа, както и следите от неподкованите копита на мустанга, който бе вървял ходом, образуваха комбинация, която силно учуди Шарлеман. Резултатът от разговора му с Джим в малкия склад доста му беше допаднал, но в основата си му се стори еднакво необичаен, както ясната следа, и затова той започна да размишлява, да комбинира и да мисли напрегнато. Нямаше мозък да бъде опитен детектив, пък и беше само средно добър ловец. Въпреки всичко не му липсваше най-разнообразен опит в пограничния живот и след последните събития вече се бе наситил на опасностите, които не носеха никаква полза.
Възнамеряваше, както бе казал на Джим, на първо време да се оттегли отново в места, където положението още не беше така напечено, както в областта, където прокарваха железопътната линия. При това той съвсем не хранеше надежда, че на север ще му предложат много по-големи удоволствия, но поне разчиташе да преживее скромното си съществуване малко по-спокойно. Такива бяха мислите и плановете му допреди да се разговори по-подробно с Джим. Сега, след уговореното в склада, изведнъж обаче много неща се оказаха за Шарлеман осветени от друга страна.
Ако след всичко, което бе научил сега, той успееше да комбинира правилно и да действува решително, щеше да се нагърби с нови опасности, но опасности, които му обещаваха съответно възнаграждение! Шарлеман можеше… охо-хо!… да се причисли един ден към ония най-големи щастливци сред щастливите, които успяваха да намерят злато и да забогатеят и които нямаше нужда след това да се излагат на никакви опасности и можеха да изкарат останалия си живот спокойно и удобно… които дори може би имаха възможност да заживеят сред охолство и богатство. Тази възможност замъгли мислите му; шансът му се стори невъобразимо голям.
Чарлз надушваше тази нова възможност с блаженството, с което гладна белка надушва изведнъж кокоша кръв. Той веднага насочи всички умствени сили, които въобще бе успял да развие у себе си, към новата, струваща му се така великолепна възможност. Джим беше направил няколко намека, които сега започнаха да се подреждат като плочки за домино, заедно, с някои други съобщения.
Преди няколко месеца Шарлеман беше чул и именно намеквайки за тези слухове, той бе успял още в лагера на експедицията да ядоса Бил Петльобореца, че неколцина събрани от кол и въже хулигани нападнали някакъв индианец на име Матотаупа в блокхауса, завързали го и се опитали да го изнудят. Това се беше случило през миналото лято. Казваха, че индианецът уж знаел за някакво златно находище, ала Джим отхвърли това. Именно с този индианец Шарлеман се бе запознал сега и ето че същият този индианец беше тръгнал на път с Джим, и то, както изглеждаше, пешком с един товарен кон. Шарлеман от своя страна обаче трябваше да поеме с коня си на север, да намери главните вождове на черните ходила и да им съобщи, че полицията и законът търсят Матотаупа заради убийство и че черните ходила ще се изложат на кръвното отмъщение на белите мъже, ако дадат подслон на Матотаупа. Това можеше да бъде вярно или не; така или иначе, усърдието на Джим да съобщи тази новина на черните ходила беше повече от странно. Това негово усърдие беше направо подозрително. Защо Джим не желаеше черните ходила да дадат подслон на индианеца? Явно, за да може той самият да тръгне да обикаля с него, защото тъкмо това вършеше той в момента, и то сред твърде опасни местности.