„Драги ми Джим — помисли си Шарлеман, — ти смяташ, че си много хитър, а аз съм глупав, но може би този път ще се случи обратното. Обещах ти да занеса съобщението на черните ходила и защо да не удържа на обещанието си? Нали затова ще получа пушка и кон! Но ние ще се позамислим малко каква игра всъщност се крои тук и дали аз ще трябва да остана само платен пратеник, или няма да бъде разумно сам да се включа в твоето предприятие.“
Окрилен от това решение, Шарлеман търсеше непрекъснато възможност да извика настрана много заетия още от рано сутринта Бен. По панталон, бос, прехвърлил сгънатото одеяло през ръка, той току обикаляше около кръчмаря, докато най-после успя да го извика настрана.
— Знам вече, знам вече! — отвърна веднага Бен нетърпеливо на първия въпрос на Чарлз. — Кон и пушка! Намерил си си нов приятел, а? Да ти е честит! Пипне ли те той обаче в ноктите си!…
— Той ли да ме пипне в ноктите си? Та не аз, а той иска нещо от мене!
— Той всякога иска нещо от другите…
— Поне си плаща.
— Ще си получиш коня и пушката. Но повече време нямам. — Бен понечи да се отдалечи.
— Защо ти не отидеш да търсиш златното находище? — попита в този миг Шарлеман уж между другото.
Бен пребледня и отново се обърна към Шарлеман.
— Ти пък какво знаеш?
— Повече, отколкото предполагаш.
— Момче, съветвам те едно, не си пъхай гагата там.
— За да можеш спокойно ти да пъхнеш твоята ли?
— Това е Джимов периметър, не мой и не твой. Ти можеш да правиш, каквото си щеш, но ако не изпитваш голямо желание да ти пеят рано заупокойна…
— Нещо зле ли си изпатил?
— Повече от зле! Вече обикалях в тая планина! Неприятна работа. Мрак, вода, много входове, едва не се задуших… и неочаквано срещам в тъмнината Джим. Истинско чудо е, че още съм жив, но се заклех пред него и пред себе си, че повече няма да си бъркам гагата там!
— Но и той още нищо не е намерил. Не си струва човек да се излага на такъв риск.
— Точно така. По-добре да се захване човек с някаква честна работа!
Шарлеман избухна в смях.
— Честна? Ти ме караш да се смея, приятелю. Но нима искаш да оставиш на Джим тоя бизнес?
— Изглежда, той е успял да подмами Топ като водач.
— Съмнителен водач. Но дори и така да е… аз измислих как и ние да си намерим водач.
— Ние? Не, драги мой. Аз вече не участвувам там. Мен не ме закачай!
— Ти нищо няма да рискуваш. Дай ми само освен кон и пушка и нож, още и кожено облекло и един револвер…
Бен силно се разсмя.
— Такава ли била работата!
— Намеря ли нещо, донасям го да го премерим на твоя неточен златен кантар.
— А откъде ще го намериш тоя водач?
— Много просто. Топ има син… при черните ходила. Ще го примамя, ще го отведа при баща му… тоест той сам ще успее да намери баща си. Тогава Джим няма да може да ме упрекне, че съм се промъкнал по следите му, а пък Топ ще ми бъде благодарен, задето съм спасил сина му… от възпитателния пансион, да речем… защото Топ, бащата, е „убиец“.
— Нима Джим ти забрани да вървиш подире му?
— Забрани ми.
— Тогава, значи, той е тръгнал с Топ към пещерата, тоя трижди проклет тип… и като си помисля, че аз я бях открил, аз!… Нека Топ го пречука, тоя мизерник Джим заслужава това!
— Какво магаре си ти! Но ако Джим си мисли, че сам може да вземе такава плячка, много се мами! Аз ей сега ще се лепна по дирята му.
— Не е лоша идеята ти. Ела, ще ти дам коня и пушката и револвера, пък и нож и каубойски костюм, такъв, какъвто още не си виждал през живота си, та камо ли пък да си го носил. Само недей и ти да ме лъжеш! И без това си зависим от мене, защото само оттук можеш да си купиш патрони!
С това разговорът им бе приключен.
След взетото решение, което той така надуто бе оповестил, Шарлеман все пак не се чувствуваше много спокоен. Страхът на Бен беше понамалил малко и неговия ентусиазъм. Той се върна още веднъж край реката до мястото, откъдето започваха следите на Джим и Топ. Колко простичко би било да се промъкне подире им! Ала на Шарлеман се стори, че среща още веднъж погледа на Джим, и затова побърза да се върне обратно. Тъкмо щеше да обмисли повторно целия си план. Още нищо не се беше случило, нищо не беше решено, нищо не беше определено. Но Шарлеман поне успя да се снабди с всичко необходимо за един мъж сред Дивия Запад. Това поне беше постигнал. Ловецът огледа коня, който Бен му предложи, поиска по-добър и го получи. Облече новия кожен костюм, който Бен му подаде, и се почувствува прекрасно в новото си облекло: то не само беше удобно, но и галеше суетността му с многото си ресни и пъстрота. Пушката не можа да го задоволи, но по този пункт Бен остана твърд; Шарлеман успя само да изкопчи малко повече патрони, отколкото Бен му бе предвидил. Револверът беше сносен.