Щом се облече и въоръжи, Шарлеман веднага тръгна на път. Бе забелязал, че Бил Петльобореца започваше да се съвзема от махмурлука си, а той нямаше никакво желание тъкмо на него да дава обяснение какво смята да прави. С Бен, единствения търговец в тези най-далечни краища, Шарлеман трябваше да запази добри отношения. Освен него обаче той не желаеше никой друг да знае за неговото намерение, и най-малко безскрупулният Бил.
Беше приятно топло лятно утро, когато Шарлеман подстрига още веднъж острата си брадичка, после яхна коня си и се запъти на север.
Разстоянието от Ниобрара до прериите, северно от горното течение на Мисури, където Шарлеман смяташе да стигне най-напред, по въздушна линия беше около осемстотин километра. Шарлеман обаче не беше птица. Той яздеше на кон, трябваше пътем да се прехранва чрез лов, да извършва дребни каубойски или търсачески услуги, поради което бе принуден да язди ту в една, ту в друга посока и затова му бяха необходими няколко седмици, за да стигне целта си.
Междувременно лятото вече клонеше към своя край. Топлината вече не беше така силна, слънчевите лъчи не бяха така властни и заслепителни; те огряваха полята, горите и реките, хората и животните вече по-меко, така че очертания и багри изпъкваха по-ясно. Нощите отново станаха по-дълги, а през деня сенките се удължаваха. Стадата от бизони и мустанги все още пасяха на север, ала инстинктът да се прехвърлят на юг вече се събуждаше у тях. Индианците се готвеха за големите есенни ловове, които трябваше да им осигурят запасите за зимата, за да предпазят шатрите си от глад под снега и ледовете. Бивакът на племето сиксикау, чийто вожд беше Горящата вода, все още бе разположен сред незащитените степи. Едва след последния лов на бизони те смятаха да се оттеглят в горите на предхълмията.
Беше нощ. Над прерията, над потока и над шатрите се извисяваше тъмното небе. Звездите блещукаха, вятърът духаше хладен. Мустангите стояха скупчени, кучетата спяха, притиснати едно до друго. В шатрите хората също почиваха. Харка живееше при своя приятел Силен като елен. Шатрата, която бяха дали на разположение на Матотаупа и на сина му, сега не беше издигната, тъй като нямаше смисъл да се поддържа цяло домакинство само заради момчето. Жената от племето на черните ходила се бе върнала да помага в шатрата на родителите си през времето, докато Матотаупа Щеше да отсъствува.
Харка се чувствуваше добре в шатрата на вожда. Силен като елен и той от ден на ден все повече се побратимяваха. Особено през първите седмици след заминаването на Матотаупа Харка бе изпълнен с доверие в успеха на замисленото от баща му и затова играеше и се упражняваше, ходеше на лов, почиваше и разговаряше весело със своя нов приятел от сутрин до вечер в най-хубаво настроение. Цялата момчешка орда приемаше вече Харка като свой и като един от най-добрите сред тях.
Когато годишното време напредна още повече, слънцето започна да пали и тревата да изсъхва, имаше дни, в които мислите на Харка избързваха напред към есента и той си представяше как баща му се връща и носи пушката на сина си. Отначало това бяха само отделни мигове, в които фантазията на момчето бързаше припряно към тези картини, когато обаче лятото започна да преваля и дните станаха по-хладни, Харка започна почти всеки ден да се събужда с въпроса дали днес баща му няма най-после да се върне.
Вечер заспиваше с мисълта, че онова, което не се бе случило през този ден, сигурно щеше да дойде утре. Постепенно очакването му стана парещо и Харка с мъка успяваше да се овладява, за да не говори за това. Сигурно и Силен като елен вече си мислеше, че Матотаупа трябва скоро да се върне. Но колкото и открити и чистосърдечни да бяха двете момчета във всяко друго отношение помежду си, по всичко, което се отнасяше до произхода на Харка от племето на дакота, отлъчването на баща му от племето и отмъщението му над Тасунка-витко, и двамата мълчаха стеснително. Понякога седяха с часове заедно и мислеха в мълчаливо съгласие за едно и също, без да разменят дума за него, и това още повече подсилваше другарството им.
Откри им се нова възможност, когато Мъдрата змия заяви, че смята да отиде при Стария Абрахам преди големите есенни ловове, за да си набави още патрони за пушката. Патравия вълк и Тъмния дим проявиха желание да съпроводят Мъдрата змия. Те също искаха да видят какво представлява станцията и може би хранеха в някое закътано ъгълче на съзнанието си трудно осъществимото желание да успеят да се сдобият като него с огнестрелно оръжие. През дните, когато обмисляха този план, стана ясно колко добре Силен като елен разбираше състоянието на своя приятел Харка. Той отиде при вожда, баща си, и го попита дали бива Харка да отиде заедно с бойците и да поразпита в станцията не са ли чули там нещо за Матотаупа или за Тасунка-витко. Тъй като Харка говорел и разбирал езика на белите мъже, той можел същевременно да послужи на бойците на сиксикау като преводач и да подслуша разговорите, които белите мъже водят помежду си.