Горящата вода не можеше да не се съгласи с тези аргументи. При това той предугади мислите и желанията на своя собствен син и му разреши да замине с тях. Според онова, което Мъдрата змия му бе разказал за своето първо посещение в станцията, излизаше, че белите и червените мъже там се държали спокойно и се разбирали добре, макар понякога белите да говорели твърде много и твърде високо.
Радостта на двете момчета беше голяма и изпълнена с надежди. В търговските станции пристигаха всякакви новини и надеждата, че ще могат да научат нещо там, се струваше на двете момчета съвсем основателна. По това време между големите племена на север от Мисури цареше мир, мир цареше и с белите мъже и така вождът нямаше защо да не позволи на двете момчета да се присъединят към малката група бойци.
Харка избра своя сив жребец за пътя. Сега нямаше да води товарни коне и затова цялата малка група ездачи се придвижваше бързо. Още на четвъртия ден опитните очи на индианците откриха очертанията на станцията на хоризонта. Късно след обяд ездачите стигнаха мястото.
Почти нищо не се беше променило през последните месеци в търговската станция и околността й. Нивото на езерото малко беше спаднало от силната жега на лятото. Тревата не беше вече яркозелена. Броят на посетителите и клиентите беше малък, тъй като междувременно зимната плячка вече бе разменена, а есенните ловове тепърва предстояха. Тримата бойци сиксикау и двете момчета се приближиха с конете си направо до кръглата палисада и влязоха през портата в двора.
Старият Абрахам, който нямаше много работа през тези седмици, навярно отдавна вече ги бе видял да се приближават и излезе да поздрави мъжете и момчетата пред първия блокхаус. Тъй като гостите бяха индианци, той не се впусна в много приказки, както правеше, когато разговаряше с Томас. Той умееше да се съобразява с обичаите и нравите на своите клиенти-гости. Новопристигналите нямаха намерение да се настанят за нощувка и да се хранят в блокхауса. Искаха само да се обадят, за да се разположат след това, както повечето индиански клиенти, заедно с конете си край брега на езерото. През тези дни към края на лятото съвсем не беше неудобно да се остане на открито и да се нощува там.
Край езерото се бяха разположили само няколко малки групи индианци — асинибоини, чистокръвни индианци, също и черни ходила от други племенни групи, но никакви дакота, от които те можеха да се опасяват, че ще отвлекат Харка.
Мъдрата змия избра удобно място край брега — не много близо, но и не много отдалечено от станцията — и той и цялата му група се разположиха удобно. След като конете се напиха, завързаха предните им крака и ги пуснаха да пасат. Вече се свечеряваше и затова двете момчета събраха дърва и запалиха огън. Бяха си донесли суха храна, пък и по пътя бяха убили няколко прерийни кокошки, които оскубаха и изпекоха сега. Мъдрата змия нямаше намерение да разговаря със Стария Абрахам още същата вечер за патроните. Който идваше да търгува, трябваше да носи със себе си не само стока, но и достатъчен запас от време. Мъдрата змия държеше добре скрити красивите хермелинови кожи, които искаше да предложи за размяна на Стария Абрахам.
Тримата бойци и момчетата седяха около огъня и ядяха кокошки. След като се нахраниха, бойците запушиха. Момчетата седнаха досами водата и наблюдаваха комарите и рибите. От последните лъчи на слънцето повърхността на езерото блестеше като седефени миди.
Макар привидно момчетата да гледаха само езерото, всъщност те наблюдаваха цялата околност, докъдето можеха да стигнат погледът и слухът им. Затова не им убягна, че Стария Абрахам излезе от портата и заоглежда брега на езерото, сякаш търсеше някого или нещо. Той тръгна бавно, с влачещи се стъпки, и мина уж случайно край брега, където се бяха разположили тримата сиксикау заедно с момчетата. Когато стигна до тях, той се спря, извади късата си лула, напълни я, запали тютюна и започна да пафка.