— Хубава вечер — каза накрая той, извърнат полу към момчетата, полу към тримата бойци.
Индианците не отвърнаха нищо.
— На тебе вече ти харесва много при черните ходила, нали? — рече Стария Абрахам на Харка.
— Да.
— Жалко, че баща ти не можа да остане тук. Джентълмен беше той. Грансеньор, както обичаше да казва Томас. Жалко.
— Да — отвърна Харка, без по лицето му да потрепне някакъв мускул.
— Е, ти си вече голям и сам можеш да се справяш, така си е.
— Да — отвърна Харка със същия спокоен и безразличен тон, сякаш Абрахам го бе попитал: „Приятно ли пътувахте, всичко добре ли мина?“
— И все пак е жалко — продължи Абрахам. — Той имаше долари. Аз с удоволствие бих го обслужвал добре и често. Но каквото не може да стане, не може. Така е то.
— Да.
— Вие сигурно дойдохте да разпитате къде се бави баща ти?
— Това и ти едва ли знаеш, Стари Абрахам.
Харка все още пазеше външно спокойствие, ала вътрешно бе започнал целият да трепери. Имаше определено чувство, че Абрахам знае нещо за Матотаупа, и новината навярно не беше толкова добра, колкото Харка бе очаквал през цялото лято.
— Не, не, разбира се. Тук трудно може да се научи какво е преживял човек чак там на юг край Черните хълмове.
Като чу „Черните хълмове“, вътрешно Харка стана още по-неспокоен. Отначало той не отговори нищо на Стария Абрахам, а побърза само да преведе на приятеля си Силен като елен казаното досега. Чак след това отново погледна към Абрахам, който стоеше край него с лула в ръка. Ако Абрахам беше индиански боец, Харка отдавна би се изправил учтиво на крака. Разговаряйки с кръчмаря-търговец, той бе останал досега седнал, защото начинът, по който Абрахам го разпитваше, не му се стори достоен и честен.
Харка беше свикнал да реагира бързо. Докато превеждаше думите на Абрахам за Силен като елен, той бе имал достатъчно време да премисли сам всичко по-добре. Абрахам знаеше или поне смяташе, че Матотаупа бе поел към Черните хълмове, и знаеше или смяташе също така, че Матотаупа няма да се върне. Харка искаше да проследи най-напред първото твърдение. Ако баща му беше тръгнал към Черните хълмове, основателно беше да се предположи, че Тасунка-витко също е там. Откъде можеше да е дошла подобна новина?
— Стари Абрахам, кой каза на моя баща, че Тасунка-витко се намира някъде в Черните хълмове?
— Ах, това ли ме питаш? Не, никой не му е казал такова нещо, поне тук никой, а какво се е случило по-късно, аз не мога да знам. Фред непрекъснато твърдеше, че Тасунка е сигурно някъде долу край бреговете на Плат, където индианците се борят срещу прокарването на железопътната линия.
Сега Харка въпреки всичко се изправи. Той беше висок колкото Абрахам, вече по-скоро момък, отколкото момче.
— Кой е този Фред?
— Не го ли познаваш? — Абрахам плю боядисана от тютюна слюнка. — Баща ти го познаваше добре и го наричаше Джим.
— Джим! — Харка усети, че кръвта се смъкна от бузите му. — Тук ли намери той баща ми?
— Тук. Двамата тръгнаха заедно с коне.
— Моят баща искаше да върви с Томас и Тео.
— Но не направи така.
— Защо Стария Абрахам смята, че баща ми няма да се върне вече? Умрял ли е той?
— Не, не е, моето момче, поне аз не знам такова нещо.
— Кой казва, че баща ми е тръгнал към Черните хълмове, след като Джим го е съветвал да търси Тасунка-витко край Плат?
— Ами там е работата я. Нали затова и аз при тебе идвам. Там в блокхауса седи един, който срещнал баща ти по Ниобрара.
— Кой е той?
— Един известен ловец. Наричат го Шарлеман. Дълго бил по канадската граница, после слязъл надолу на юг с проучвателната експедиция. Но казва, че там било много несигурно. И като ми разправяше всичките си приключения, току спомена и името Топ или Матотаупа. Аз имам добра памет. Изведнъж ми стана ясно, че става дума за баща ти.
— Колко време ще остане този ловец тук при тебе?
— И утре сигурно.
— Тогава ще се опитам да поговоря утре с него.
— Брей, какъв спокоен човек си! Нима не искаш веднага да чуеш новините за баща си? Че да вървим веднага в блокхауса, аз ще ви запозная. Сега е вечер и аз съм свободен. Утре заран пак ще имам работа.
— Ще попитам нашия водач Мъдрата змия.
— Добре сте възпитани вие, младите индианци.
Харка изясни положението на Мъдрата змия. Боецът реши да отиде заедно с момчето в блокхауса, за да разговарят с непознатия човек. Това като че ли не се хареса много на Абрахам, ала той не се противопостави и така двамата придружиха кръчмаря до станцията и влязоха заедно с него в къщата, където се намираше кръчмата.