Още преди да се развидели, Силен като елен отново беше буден. Видя как звездите избледняха, видя грозната сивота, която изтласкваше мрака, преди още слънцето да се покаже на хоризонта, и най-после посрещна повтарящата се непрекъснато и явяваща се все нова и нова прелест и власт на светлината, която се разливаше над небето и земята. Повърхността на езерото пламна като златно огледало, а изсъхналите върбови клонки, покрити с неугледни сивозелени листа, си играеха с лекия полъх на вятъра и със слънчевите лъчи. Силен като елен отведе конете на водопой, после седна сам на брега, където бе седял предишната, вечер заедно с Харка. Комарите още не се бяха разиграли, но рибите се стрелкаха вече е прозрачната вода.
Мъдрата змия се приближи към момчето и Силен като елен веднага се изправи на крака.
— Ти говори с Харка? — попита го Мъдрата змия.
— Да. Преди да си отиде. Когато навърши годините, за да може да издържи изпита за боец, той отново ще се върне в нашите шатри.
Мъдрата змия зарея поглед над езерото, без да каже повече нищо.
След като измина половин час, от портата на палисадата, която вече бе отворена, излезе висок млад човек, у когото двамата индианци веднага познаха Шарлеман. Той подръпна острата си брадичка и се насочи право към групата на сиксикау.
Мъдрата змия и Силен като елен отново бяха седнали при останалите край огъня и се престориха, сякаш не забелязаха Шарлеман.
Облеченият в своето пъстро, украсено с ресни облекло, се спря пред групата.
— Хубава сутрин! — каза той.
Индианците не отговориха и на него, както не бяха отговорили предишния ден на Абрахам, когато той заговори за хубавата вечер, и гледаха с още по-малко уважение и внимание към Шарлеман, отколкото предишната вечер кръчмаря.
— А къде е Хари? Исках да поговоря още веднъж с него.
— Отиде си — отвърна Мъдрата змия.
— Как така си отиде? — Шарлеман се учуди.
— Отиде си — повтори Мъдрата змия.
— Кога ще се върне пак?
— Това не знаем.
— Че къде отиде?
— Замина с коня си.
— С коня си? Искам да кажа… но аз нали исках пак да говоря с него?
— Той не знаеше това.
— Но да не би… да не би завинаги да си е отишъл?
— Кой може да знае?
Шарлеман издевателствуваше над брадата си.
— Да не би да е тръгнал да търси баща си?
— Не — отвърна Силен като елен, макар че не беше редно той, момчето, да вземе думата непоканен. Но Мъдрата змия му беше дал възможност за това чрез лекото си двоумение. Силен като елен не се срамуваше, задето каза неистина на ловеца, защото го смяташе за свой враг, който бе прогонил Харка чрез своите новини, и затова Силен като елен му постави без никакви скрупули капан, както ловецът слага капан на бобъра.
— Не е тръгнал към баща си?!
— Не е, там сигурно биха го търсили. А той не иска никой да го намери.
— По дяволите, що за глупост! Само момче, сам-само в тия погранични райони, в тая пустош, че той ще загине така!
— Той предпочита да загине в прерията, която е негова родина, отколкото в някой възпитателен затвор на белите мъже.
— Нима той просто избяга заради интерната за индиански деца, за който аз му говорих? О, небеса, о, кръгове на ада, кой можеше да предположи такова нещо! Че аз не го казах с такава сигурност!
Чертите на лицето на Силен като елен изразиха подигравка и омраза.
— Харка обаче го взе на сериозно. Ти няма да го видиш повече, Шарлеман.
Ловецът се удари по челото.
— Каква глупост! Отишъл си, просто си отишъл! Аз пристигам тук специално, за да му предложа да вървим заедно в Черните хълмове и да му помогна да намери баща си, а той си отишъл… Чисто и просто си отишъл посред нощ! Не може да ми го побере акълът! Та това е, та това е… точно така, съвсем по индиански! Кой ли може да ви разбере вас, червенокожите! И вие направо оставихте това дете да си върви, да се хвърли в собственото си нещастие?
— Да.
— Това наистина е връх на безобразието! Ха със здраве!
Шарлеман се отдалечи с големи крачки. Всяка негова стъпка означаваше ритник срещу този индианец, който го бе измамил, срещу това глупаво момче, което просто си бе отишло, срещу богинята на щастието, която отново бе отказала милостта си на Шарлеман.
Ама че се подреди! Край на всичките му планове да се добере до следите на Джим, да се появи заедно с Хари пред Матотаупа и да изиска от него да му се отблагодари за това. Свършено беше, свършено!
От всичко замислено не му бе останало нищо друго, освен коня, пушката, револвера, ножа и облеклото. То беше твърде малко, след като той, горкичкият, бе мечтал за безкрайни богатства и за възможността никога повече да не е принуден да работи.