Приятните топли дни бяха отминали. Сега, след полунощ, вече се надигаше ледено студеният есенен вятър, предвестник на зимата. Сутрин прерията беше заскрежена. След преминаването на Мисури кожената завивка на Харка все още не беше изсъхнала напълно. Той намираше много вълчи следи. Из тези места, изглежда, зверовете се движеха на цели глутници. Затова Харка много се зарадва, когато един ден видя на голяма далечина дим, а когато вечерта се спусна мракът, забеляза червеникавия блясък на запален огън. Навярно беше открит огън. Харка подкара по-бързо коня си.
Когато достигна едно леко възвишение, откъдето се откриваше хубав изглед надалеч, той се убеди, че пред него има ферма. Видя съвсем дребни сенките на множество „опитомени бизони“, както ги отглеждаха белите мъже, и освен светлината на открития огън съзря друг слаб блясък, който сякаш се провираше от някаква къща, сгушена между храсти и дървета.
Харка препусна бързо към буйния огън. Когато стигна близо до чардата на добитъка, насреща му изтичаха две ловджийски кучета с яростен лай. Едното животно се хвърли върху ездача и коня. Харка сграби кожения си камшик и удари с него кучето през муцуната с такава сила, че животното полетя надолу. В миг сивият жребец вече остави кучетата зад гърба си.
Младият ездач стигна до чардата, която според неговия навикнал на миризмата на дивите животни нюх смърдеше ужасно. Край огъня стоеше брадат мъж с пушка в ръка.
— Ха! Кой идва?!
— Приятел! — Харка беше достигнал буйния огън, дръпна из един път мустанга си така, че той се изправи на задните крака, а Харка размаха за поздрав свободната си ръка, за да подчертае мирните си намерения. Той отдавна беше познал мъжа с пушката: Томас!
— Хари! Хари! Момчето ми! Откъде изникна изведнъж? И то посред нощ!
Младият индианец скочи на земята, хвана коня си за юздата и тръгна към Томас.
— Мога ли да остана тук до утре заран?
— Докогато искаш! Разположи се удобно! Нима си съвсем сам?!
— Сам съм.
— Но, дете… млади човече… седни де, седни най-напред край огъня!
Харка привърза предните крака на сивия жребец и седна върху тревата. За първи път през живота му стана неприятно, че нямаше още лула. Томас напълни своята.
— Каква изненада!
Топлината беше приятна на Харка, топлината на огъня, към който той протегна крака, но също така и топлият тон, с който го бе посрещнал Томас. Каубоят подаде на младия индианец парче изстинало печено месо и Харка започна да яде изгладнял.
— А как можа да ни намериш? Индианецът посочи мълчаливо към огъня.
— Да, да, нашият огънчец! Запалили сме го, за да плашим вълците! Тия гадини! Зимата идва рано и цели глутници са се настървили върху нашите добичета! Пет кучета вече ни разкъсаха. Втурнаха се в овчето стадо и овците се разбягаха слепешката на всички страни. Двайсет и две овце ни убиха тия зверове! Адамсън побесня от яд!
Харка присви пренебрежително устни.
— Какво да се прави! — извика Томас.
— Да пропъдите вълците.
— Ти ги пропъди. Ние можем да ги гоним само по един-единствен начин, с отрова или с кучета, защото иначе кучетата ще изядат отровата! Тая нощ Тео остана с по-голямата част от кучетата край овчето стадо отсреща, на юг от къщата. Един вълк нападна Адамсън, когато се притече вчера на помощ на овцете. Лежи сега у дома. Впрочем тия зверчета са хитри. Тичат на километри. Денем просто изчезват. Но нощем… Чуваш ли? Виждаш ли? По дяволите!…
Добичетата се скупчиха, биците започнаха да пръхтят и да бият с рога. Кучетата, които пазеха стадото, също се сбраха и залаяха яростно.
Харка скочи и отвърза краката на коня си, който душеше неспокойно. Яхна го. Томас застана до него.
— Напред, това са вълци! Трябва да ги нападнем! — извика младият индианец ядосан, защото Томас сякаш още се двоумеше. — Нима смяташ да чакаш, докато вълците разкъсат добитъка?
Кучетата се бяха оттеглили малко назад и лаеха, но явно нямаха намерение да влязат в борба с вълците. Добитъкът се скупчи още по-нагъсто; по-слабите животни бяха застанали в средата, а по-яките образуваха външния кръг и сведоха рога. Най-напред смело бяха излезли двата бика и Харка пришпори коня си натам. Томас го последва и даде два шумни изстрела. Биците ръмжаха приглушено и заплашително.