Младият индианец ненапразно бе получил от своите другари в родните шатри на Мечата орда името „Нощното око“. Той виждаше прекрасно и в мрака и сега забеляза още отдалеч над шията на един от биците две святкащи зелени точки. Вълчи очи. Харка изпрати първата стрела; очите изчезнаха. В същия миг момчето разбра колко тежка борба предстоеше още на бика, който искаше да защити своето стадо. Ръмженето на добичето бе заглъхнало. Бикът коленичи и хвърли с рогата си високо нагоре един вълк, после втори. Харка нададе силен насърчителен вик. Той достигна двата бика и спря коня си. Глутница разлигавени вълци, подобни на бързо движещи се сенки, тъкмо побягнаха назад, може би само за да нападнат от друга посока. Харка и Томас стреляха едновременно. Харка безшумно, Томас с трясък. Изглежда, бяха повалени общо пет вълка: три с куршумите, два от смелия бик. С бързината на мустанг останалите слаби дългоноги хищници изчезнаха зад лекото възвишение. Харка избърза с коня си натам и видя десет вълка, които пробягаха надолу по склона в западна посока. Той отпрати още една стрела подир тях и после се върна в бърз галоп край стадото. Но, изглежда, всички хищници вече се бяха оттеглили. За сметка на това пушката на Тео изгърмя на юг, откъм овчето стадо. Томас подкара коня си, за да се притече на помощ на своя брат-близнак, и кучетата, които познаха в него своя пастир, се спуснаха подире му.
Така Харка остана сам при добичетата; само двете ловджийски кучета, обучени да гонят дивеча по следа, които се бяха нахвърлили върху него при идването му, сега останаха тук. Биците се чувствуваха насърчени от своя успех. Те заобиколиха стадото, пръхтяха и блъскаха с копита, сигурни в силата си, и изглеждаше, че вълците не биха се осмелили така лесно да се появят втори път край тях.
По небето се движеха облаци. Отделни звездни групи се скриваха зад тях и после отново блясваха. Вятърът вееше върху огъня, така че той скоро лумна високо, после пак притихна, като че ще загасне. Потрепващите му светлини падаха върху нощните тъмни поляни, над притискащите се едно до друго, все още възбудени и изпълнени със страх добичета. Двете ловджийски кучета вървяха, душейки, по следите на вълците. Сивият жребец на Харка беше объркан. Двата разярени бика, които сега бягаха лудо насам и натам, събудиха у мустанга спомени за лововете на бизони и той беше готов да се спусне в бесен бяг, за да преследва двата бика; същевременно той трепереше от страх пред вълците. Харка беше хванал юздата му със зъбите си, за да може да спре мустанга всеки миг. Ръцете му трябваше да бъдат свободни за лъка и стрелата.
Двете кучета, които бяха излезли доста напред, излаяха и в същия миг Харка видя, че те се сборичкаха с голям вълк. Той искаше да остави кучетата сами да се справят с плячката си, но цяла глутница дойде в подкрепа на вълка и ето че едното от кучетата бе разкъсано, докато другото побягна към Харка, преследвано от два вълка. Прекрасна възможност за един млад, умел стрелец да покаже майсторството си. Харка изпъна лъка и стреля с голяма бързина два пъти едно подир друго. И двата вълка бяха улучени. Биците притичаха и грабнаха разярени убитите хищници на рогата си, за да ги запокитят на земята и да ги стъпчат. Харка трябваше да внимава да не попадне с мустанга си между развилнелите се добичета.
От юг отново прокънтяха изстрели и Харка чу прегракналите викове на Томас и Тео, които насъскваха кучетата си. Сега изскърца и вратата на къщата, сгушена между дърветата и храстите край едно блато, което сигурно беше остатък от пресъхнала през лятото малка река. Някой излезе оттам, яхна един кон, който стоеше завързан пред вратата, и се спусна в галоп към говедата. Ездачът имаше странна, малко дебела фигура и сякаш не бе забелязал Харка. Затова младият индианец извика високо „Хи-йе!“ и сега ездачът се насочи към него. Когато той се приближи, Харка разбра, че към него идва жена в панталон, навярно жената на Адамсън. Тя носеше пушка. Като стигна до Харка, жената се отдръпна учудена и стресната, но той бързо й обясни на английски, че е приятел на Томас и че е искал да му помогне да сплашат вълците. Помоли я по-добре да се погрижи за ненаглеждания от никого огън, за да не избухне прериен пожар. С вълците около добичетата щеше да се справи сам той. След кратко двоумене жената последва съвета му, подкара коня си към огъня, скочи на земята и разрови дървата.
Откъм овчето стадо вече не стреляха.
Животни и хора обаче останаха неспокойни чак до разсъмване. Когато се развидели, вятърът утихна. Облаците се скупчиха и падна краткотраен град, чиито зърна, големи колкото лешници, биеха върху хората и животните и превърнаха прерията в бяло поле, сякаш беше паднал сняг. Добитъкът мучеше.