После, с лампата в ръка, тя ме поведе нагоре. На вратата й помогнах да запали своята лампа.
— Лека нощ, Гретхен.
— Лека нощ, Ричард.
Смъкнах фитила да не пуши. Гретхен се отправи към своята стая.
— Не бой се, ще те събудя навреме, да не изпуснеш влака.
— Добре, Гретхен. Не ме оставяй да се успя.
— Имаш много време, Ричард.
Вратата се затвори зад гърба ми, аз се прибрах в стаята си. Съблякох се бавно, духнах лампата, легнах, но не можах да заспя — пушех цигара след цигара, напрягах се. Къщата утихна. По едно време ми се стори, че отсреща, в стаята на Гретхен, чувам стъпки. Реших, че съм се излъгал.
Не помня колко време седях на леглото си буден, цял нащрек, когато изведнъж скочих. Отворих вратата и доближих стаята на Гретхен. Бях сигурен, че не се е заключила и безшумно натиснах бравата. Тънка ивица светлина се промъкна през процепа и в този миг я видях такава, каквато винаги си я представях. Беше будна, но не ме усети. Защо не спеше? Коленичила пред леглото си, скрила в длани лицето си, Гретхен плачеше. Привързана със синя панделка, косата й се спускаше по раменете, а бялата копринена нощница оголваше врата й. Колко беше хубава!
Когато преди миг отворих вратата й, все още не знаех какво ще извърша. Но сега знаех — видях я да коленичи като за молитва, чух нейните слова и ридания. Тя не подозираше, че я гледат. Сега знаех — обичах я.
Дочаках утрото. Седнах до прозореца и дълго се взирах в зелената топла река. Очите ми посвикнаха с мрачината и ми се стори, че водата все повече се приближава към мен — протегнех ли ръка, щях да я докосна.
Призори от съседната стая отново долетя шум: Гретхен слезе по стълбата да ми приготви закуска. После пред вратата ми спряха леки стъпки.
Слънцето се показа на върха. Вече бях облечен. Стъпалата отново заскърцаха. — Гретхен идваше да ме събуди. На вратата тихо се похлопа. Скочих и отворих Тъй се изненада, че съм станал, че за миг забрави какво иска да ми каже.
Грабнах ръцете й.
— Не бързай, Гретхен! Оставам. Не зная, но снощи… зная само, че не мога без тебе.
— Но, Ричард, ти каза снощи…
— Казах, че рано тази сутрин ще замина, но не знаех какво говоря, Гретхен. Сега вече няма да тръгна, ако и ти не дойдеш с мен. Всичко ще ти обясня, Гретхен, но после. А сега ми покажи от къде да сляза до реката. Още сега трябва да ида и да потопя пръсти във водата.