Отново разгледах чаршафа и се убедих, че по него няма и капчица кръв, нито засъхнала семенна течност. Не очаквах да видя кръв (поне така си внушавах), но защо липсваха следи от сперма? Сигурен съм, че имах полюция, след като насън едновременно бях чукал две жени, а трета ме беше задоволила с ръка. Освен това се чувствах изцеден като след бурна нощ, изпълнена с главозамайващи сексуални преживявания. Но ако е имало фойерверки, къде са празните гилзи?
— Най-вероятно са в студиото на Джо — промълвих сред тишината. — Или на пътеката между къщата и студиото. Добре, че не остана да пренощуваш при Мати Девор, момчето ми. Само това ти липсваше — да се забъркаш с вдовица, при това непълнолетна.
Ала някакъв вътрешен глас ми подсказваше, че Мати Девор е точно това, което ми липсва. И все пак снощи не бях правил секс нито с нея, нито с мъртвата ми съпруга, Сара Тидуел не ме беше задоволила с ръка. След като се убедих, че не съм убил милото момиченце, отново се запитах защо съм взел пишещата машина. Защо съм си направил труда да я донеса от студиото и да я кача на горния етаж?
Господи, нима това е най-важното в момента? Съпругата ми е криела нещо от мен, може би дори е имала любовник; къщата навярно е обитавана от призраци; наблизо живее могъщ милионер, който ми има зъб; отгоре на всичко съм изпаднал в творческа криза. Ала докато стоях сред озарената от слънцето спалня и се взирах в сянката си, очертана върху отсрещната стена, бях обсебен от една-единствена мисъл: защо съм донесъл чак дотук пишещата машина? Започвах да се досещам за причината.
Реших преди да се захвана с каквото и да било, да се изкъпя — вонях на пот, а краката ми бяха изцапани с кал. Отидох в банята и понечих да пусна душа, но се вцепених. Ваната беше пълна с вода. Или аз съм я напълнил по време на сомнамбулската си разходка… или пък го е сторил някой друг. Посегнах да издърпам запушалката и отново се вкамених: спомних си странното преживяване на шосе N68, когато ми се стори, че устата ми е пълна със студена вода. Очаквах и сега да се случи същото. Но очакванията ми не се оправдаха. Изпразних ваната и пуснах душа.
Можех да поставя пишещата машина на масата в дневната или на терасата, където се усещаше хладен полъх откъм езерото, но не го направих. Бях я занесъл на горния етаж и я бях оставил пред кабинета, значи в кабинета ще работя… ако изобщо съм в състояние да пиша. Няма да мръдна оттам дори ако температурата се повиши до четирийсет градуса… което сигурно ще се случи, когато слънцето напече покрива.
На валяка бях поставил розово листче — касова бележка от магазина за фотоматериали в Касъл Рок, от който Джо пазаруваше, когато летувахме в „Сара Лафс“. На обратната страна на бележката бях напечатал имената на жените от моя малък харем, сякаш още преди да се събудя, съм се опитал да запиша какво сънувам:
Джо Сара Мати Джо Сара Мати Мати Мати Сара Сара Джо Джоана Сара Джо Мати Сара Джо
А отдолу с малки букви беше написано:
нормална сперматограма нормална всичко е наред
Отворих вратата, внесох в кабинета пишещата машина и я поставих на предишното й място под плаката с Ричард Никсън. Извадих розовото листче, смачках го на топка и го хвърлих в кошчето за смет, после включих кабела в контакта. Сърцето ми лудо биеше, като в деня, когато се престраших да скоча в басейна от високия трамплин. Докато бях дванайсетгодишен, на три пъти се бях изкачвал по стълбичката, но в последния момент все се отказвах. Но щом станах на тринайсет, трябваше да скоча, иначе щяха да ме обявят за страхливец.
Спомних си, че в килера бях видял стар вентилатор, скрит зад кашона с надпис „Разни“. Реших да го взема, но след няколко крачки спрях и дрезгаво се изсмях. И преди ме бе обземала увереност, че кризата като по магия е преминала, че отново ще мога да пиша, сетне стоманените обръчи се затягаха около гръдния ми кош. Глупаво е да извадя вентилатора от килера, после да установя, че в състоянието ми не е настъпила промяна и няма да се наложи да използвам кабинета.
— Успокой се — промърморих. — Успокой се.