— Казвай, изгарям от нетърпение.
— Макс Девор е на осемдесет и пет години и е разведен. Всъщност се е развеждал два пъти. Поради напредналата му възраст съдът ще трябва да назначи още един попечител. Всъщност това е най-важният въпрос, като се изключат обвиненията срещу майката в некомпетентност и малтретиране.
— Знаеш ли в какво ще обвинят Мати?
— Не. И тя няма представа, твърди, че обвиненията са изфабрикувани… Между другото, докато разговаряхме, ми стана много симпатична…
— Вярно е.
— …и според мен ще затрогне съдията. С нетърпение очаквам да се запознаем… Хей, приятел, не ме разсейвай. Бях стигнал до втория попечител, нали?
— Точно така.
— Девор има дъщеря, която е освидетелствана слабоумна и се намира в психодиспансер в Модесто, Калифорния. Със сигурност няма да я определят за настойничка.
— Имаш право.
— Синът на стареца се казва Роджър и е на… — Чух шумолене на прелиствани страници. — …на петдесет и девет години. Не е в първа младост, както се казва. Вярно е, че напоследък много мъже стават бащи на тази възраст — нали живеем в прекрасен нов свят. Обаче Роджър е хомосексуалист.
Спомних си думите на Бил Дийн: „С обратна резба е. Казват, че имало много като него в Калифорния“.
— Май си противоречиш. Преди малко каза, че при тези дела сексът няма значение.
— Може би трябваше да уточня, че хетеросексуалният секс няма значение. В някои щати, например в Калифорния — не се гледа с лошо око дори на хомосексуалистите. Но това дело няма да се гледа в Калифорния, а в Мейн. Янките не са „отворени“ като калифорнийците и едва ли ще приемат, че двама мъже, сключили хомосексуален брак, ще бъдат подходящи настойници на едно невинно дете.
— Господи, не знаех, че Роджър Девор е „женен“! — възкликнах. Бях едновременно развеселен и отвратен. Засрамих се от злорадството си — Роджър Девор е устроил живота си както е намерил за добре и може би няма пръст в коварните планове на баща си, все пак злорадствах при мисълта, че няма шанс да бъде определен за попечител на Кира.
— През 1996 година е сключил брак с някой си Морис Ридинг — обясни Джон. — Слава Богу, че живеем в епохата на компютрите — бързо получаваш справка за когото пожелаеш. Уверявам те, че ако се стигне до съд, максимално ще раздухам историята. Съдията едва ли ще допусне момиченцето да живее с двама хомосексуалисти на средна възраст… Ще се възползвам от всяка възможност да ги очерня.
— Струва ми се доста жестоко — промърморих. Искаше ми се Джон да възрази, но той възкликна:
— Наистина е жестоко. Все едно да се качиш с автомобила си на тротоара и да смажеш двама невинни пешеходци. Роджър Девор и Морис Ридинг не търгуват с наркотици, не се занимават с трафик на непълнолетни момичета, нито ограбват беззащитни стари дами. Ала делата за получаване на попечителство дори по-успешно от бракоразводните дела превръщат човешките същества в насекоми. Случаят изглежда предрешен. Макс Девор се е върнал в родното си градче само за да купи детето. Като си го помисля, побеснявам от гняв.
Неволно се усмихнах: представих си го като ловец, който дебне с пушка пред заешка дупка с табелка „ДЕВОР“.
— Посланието към стареца ще бъде кратко и ясно: „Цената“ на детето току-що се повиши — продължи Джон. — Може би дори той не може да си позволи толкова висока цена.
— Ако се стигне до съд — промълвих. — Направи ми впечатление, че ти няколко пъти направи тази уговорка. Смяташ ли, че има надежда Девор да се откаже и да си замине?
— Разбира се. Лошото е, че той е много възрастен и е свикнал да му играят по свирката. Освен това не знам доколко му сече умът и дали ще разбере, че няма интерес да изваждаме на показ кирливите му ризи. Възнамерявах, докато съм тук да се срещна с него и с адвоката му, но неговата секретарка е като цербер и отказва да ме свърже с работодателя си.
— За Рожет Уитмор ли говориш?
— Не. Доколкото разбрах, тя е на по-високо стъпало в йерархията. И с нея още не съм разговарял, но непременно ще го сторя.
— Не е зле да се обърнеш към Ричард Осгуд или Джордж Футман. И двамата непрекъснато си контактуват със стария Макс или с неговия адвокат — подметнах иронично.