— Успя ли да си уредиш среща с Девор и с главния му правен консултант? — попитах.
— Още не съм. Хвърлил съм въдицата, свалил съм картите си… избери любимата си метафора и я използвай.
— Пуснал си машината в ход — сериозно обяви Мати.
— Заложил си капана — добавих.
Спогледахме се и избухнахме в смях, а Джон ни изгледа, печално поклати глава и отново отхапа от студената поничка.
— Налага ли се да се срещнеш с Девор само в присъствието на адвоката му? — попитах.
— В противен случай съществува реална опасност като спечелим делото, Девор да подаде възражение, основано на неетично поведение от страна на адвоката на Мари Девор — отвърна Джон.
— Пепел ти на устата! — възкликна тя.
— Говоря съвсем сериозно. На срещата непременно трябва да присъства адвокатът му. Но мисля, че ще се запозная с компютърния гений едва по време на следващото ми посещение. Още не съм го зърнал и ще пукна от любопитство.
— Щом ти трябва толкова малко, за да бъдеш щастлив, гледай в четвъртък вечер да бъдеш на игрището на софтбол — промълви Мати. Сърцето ми се сви от горчивината, която долових в гласа й. — Гарантирам, че Максуел ще бъде там. Ще седи на луксозната си инвалидна количка, ще се залива от смях, ще ръкопляска и на всеки петнайсет минути ще вдишва кислород от проклетата бутилка.
— Идеята си я бива — отговори Стороу. — През двата почивни дни се налага да бъда в Ню Йорк — заминавам apres Осгуд — но може би ще се върна във вторник. Не е зле да взема и бейзболната си ръкавица. — Той стана и се залови да прибира мръсните картонени чинии и остатъците от храната. Помислих си, че изглежда едновременно превзет и странно трогателен, също като Стан Лоръл, когато си сложи кухненска престилка. Мати учтиво го отблъсна и се залови да разчисти масата.
— Никой не хапна от шоколадовите десертчета — печално обяви тя.
— Занеси ги на дъщеричката ти — предложи Джон.
— В никакъв случай. Не й разрешавам да яде такива боклуци… — Внезапно осъзна какво е казала и избухна в смях. С Джон също се засмяхме.
Мати беше оставила стария си джип на паркинга зад паметника, изобразяващ войник с униформа от Първата световна война, чиято каска почти не се виждаше от курешките. До джипа беше паркиран нов-новеничък форд „Торъс“ с етикет на агенцията за коли под наем „Херц“ на предното стъкло. Джон отвори задната врата и остави на седалката дипломатическото си куфарче, което беше едновременно елегантно и непретенциозно, сетне се обърна към Мати:
— Ако успея да се върна във вторник, ще ти телефонирам. Ще ти се обадя и в случай, че чрез онзи Осгуд уредя да се срещна със свекъра ти.
— Следващия път аз черпя — усмихна се тя. — Ще купя от италианските сандвичи, явно ви харесаха.
Той се усмихна и стисна с едната си длан ръката на Мати, а в другата — моята ръка. Приличаше на наскоро ръкоположен свещеник, който се готви да извърши първото си бракосъчетание. После започна да ни дава последни инструкции:
— Ако се наложи, разговаряйте по телефона, обаче не забравяйте, че сигурно ви подслушват. Не бива да се виждате, но в краен случай може да се срещнете в супермаркета, или пък на Майк да му се наложи да вземе книга от библиотеката.
— За тази цел трябва да подновиш картата си — с престорена строгост каза Мати.
— И никакви гостувания в караваната. Ясно ли е?
Двамата с Мати кимнахме, ала Джон като че не ни повярва. Запитах се дали израженията ни и поведението ни не издават тайните ни помисли.
— Девор обвинява Мати, че е безотговорна и неспособна да се грижи за детето си, но може би ще претърпи провал — продължи Джон. — Не му давайте повод да промени стратегията си. Ще обяви двама ви за любовници, нищо чудно да намекне за нечисти помисли на Майк по отношение на Кира.
— Какво говориш! — потресено възкликна Мати и отново заприлича на разгневено дванайсетгодишно момиче.
— Този човек толкова отчаяно желае Кира, че нищо чудно да обвини Майк в педофилия.
— Но това е нелепо! Обаче ако свекърът ми е готов да ме очерни, то и ние…
Стороу кимна:
— И ние ще му отвърнем със същото. Ходът на съдебното дело ще се следи от всички големи ежедневници. Бог ми е свидетел, че ще се постарая да го избегнем. Шумните съдебни процеси се отразяват пагубно на възрастните, камо ли на децата. — Наведе се, целуна Мати по страната и добави: — Съжалявам, но това е горчивата истина. — Тонът му подсказваше, че наистина съжалява. — Делата за попечителство неизменно са свързани със скандали и с изваждане на показ на нечии кирливи ризи.