И двете й ръце се виждаха съвсем ясно — едната върху струните, а другата на грифа, нагласила пръсти за акорд сол мажор. Бяха дълги, артистични пръсти без нито един пръстен. Това, разбира се, не означава, че не е била омъжена за Сън Тидуел, а дори и да не са били женени, момченцето, което бе паднало в капана, спокойно можеше да е тяхно. Като изключим същата призрачна усмивка, която витаеше и в очите на Сън Тидуел. Приликата беше поразителна. Запитах се дали пък не са били брат и сестра, не мъж и жена.
На път към вкъщи размишлявах над тези неща, както и за кабелите, които усещах, макар да не можех да видя… но като че ли през повечето време мислех за Линди Бригс — как се усмихна на мен, а след малко вече не се усмихваше на умната си млада библиотекарка с гимназиална диплома. Това ме тревожеше.
После стигнах у дома и забравих всичко освен своята история и героите в нея — най-обикновени торби с кости, които от ден на ден заприличваха на хора от плът и кръв.
Зловещият малък фарс между Майкъл Нунан, Макс Девор и Рожет Уитмор се разигра в петък вечер. Преди това обаче се случиха две други събития, които заслужават да бъдат разказани.
Първото бе обаждането на Джон Стороу в четвъртък вечер. Седях пред телевизора, а на екрана безмълвно течеше бейзболен мач (бутонът за изключване на звука, вграден в почти всички дистанционни управления, е може би най-гениалното откритие на двадесети век). Мислех си за Сара Тидуел, Сън Тидуел и малкия син на Сън. Мислех и за Сторивил — име, в което всеки писател би се влюбил. А в дъното на душата си продължавах да мисля за жена си, която почина бременна.
— Ало?
— Майк, имам прекрасни новини — рече Джон. Сякаш всеки миг шеше да експлодира от радост. — Ромео Бизонет може и да е шантаво име, но в детектива, който ми препоръча, няма нищо шантаво. Казва се Джордж Кенеди, като актьора. Много е добър и работи бързо. Спокойно може да си намери работа в Ню Йорк.
— Ако това е най-големият комплимент, който можеш да измислиш, значи трябва по-често да излизаш от града.
Той продължи, сякаш изобщо не ме беше чул:
— Официалната работа на Кенеди е в някаква застрахователна агенция — останалото е само в извънработно време. Което е истинска загуба, повярвай ми. Събрал е повечето информация само по телефона. Направо не мога да повярвам.
— И кое точно не можеш да повярваш?
— Джакпот, драги. — И той отново заговори с онзи тон на алчно задоволство, който едновременно ме тревожеше и успокояваше. — От края на май насам Елмър Дърджин е извършил следните неща: изплатил е колата си, платил е бунгалото си в Рейнджли Лейкс, компенсирал е най-малко деветдесет години невнесена детска издръжка…
— Никой не плаща детска издръжка деветдесет години — прекъснах го аз, но го казах просто за да се уверя, че устата ми още може да се движи… а и за да се освободя от нарастващата си възбуда. — Това не е възможно, Макги.
— Възможно е, ако имаш седем деца — каза Джон и избухна в бурен смях.
Представих си пухкавото му самодоволно лице, устните му като на купидонче и педантично подрязаните и изпилени нокти.
— Ама той няма — запънах се.
— Има — продължавайки да се смее, натърти Джон. Сякаш съвсем се беше побъркал — истински маниак, дори не и депресивен. — Има, бе! Да му имам т-трудолюбивия, п-пло-довит бастун! — И продължи безпомощно да квичи. Вече и аз му пригласях — прихванах смеха му като заушка. — Кенеди ще ми прати по ф-ф-факса с-с-снимки на цялото… сем… шемейс-тво! — И двамата се разхилихме като полудели, провеждайки нещо като междуградски смях по телефона. Представях си как Джон Стороу седи сам в изискания си кабинет си на Парк Авеню и цвили като побъркан, всявайки ужас в чистачките.
— Но това не е важно — заяви той, когато най-сетне успя да проговори свързано. — Сам виждаш истинската значимост на фактите, нали?
— Да. Как може да е толкова глупав? — Имах предвид Дърджин, но едновременно с това и Девор. Джон разбра, струва ми се, че говорим за двама „той“ едновременно.
— Елмър Дърджин е дребен адвокат от малък град, скрит вдън гори Тилилейски в западен Мейн, това е всичко. Откъде би могъл да знае, че изведнъж ще се появи един достатъчно могъщ ангел пазител, който да го извади от забвението? Между другото, купил си е и яхта. Преди две седмици. С мощен външен двигател. Доста е големичка. Свършено е, Майк. Ние печелим.