В горния край на листа, където драсках, със силно наклонени букви написах думата „опасност!“ и я заградих в кръгче. От кръгчето начертах стрелка към името на Кира. После с друга стрелка го свързах с „Трябва да отлитам. На добър път“ и добавих „Мати“.
Под хлебчето с баретката нарисувах мъничък телефон. Над него очертах балонче като в комикс и вътре написах „зър-р-р“. Тъкмо свърших и безжичният телефон иззвъня. Заградих „Мати“ и вдигнах слушалката.
— Майк? — Беше развълнувана. Щастлива. Успокоена.
— Да-а — казах. — Как си?
— Страхотно! — възкликна тя, а аз заградих буквите Л.Б.
— Преди десет минути се обади Линди Бригс — току-що приключихме разговора. Майк, тя ме връща на работа! Не е ли прекрасно?
Естествено. И прекрасно щеше да я задържи в града. Задрасках „Трябва да отлитам. На добър път“, сигурен, че Мати няма да тръгне. Не и сега. А как да й предложа? Отново си казах, че ако знам мъничко повече…
— Майк? Да не си…?
— Нищо ми няма — прекъснах я аз. Представих си как стои в кухнята, играе си с спираловидния шнур на телефона, а бедрата й са стройни като на кобилка в джинсовите панталонки. Виждах и блузата й: бяла тениска с жълта патица отпред. — Надявам се, че Линди Бригс е била достатъчно възпитана да каже, че се срамува. — Очертах блузата, която бях нарисувал.
— Да, каза, че се срамува. И бе достатъчно пряма, което ме… да речем, че ме обезоръжи. Призна, че в началото на седмицата онази Уитмор идвала при нея. Била много откровена. Трябвало да ме уволнят незабавно. Ако го направят, парите, компютрите и софтуера, които непрестанно получават от Девор, щели да продължат да пристигат. Ако ли не, златната река веднага пресъхва. Линди каза, че трябвало да избира между всеобщото благо и постъпка, за която била убедена, че е погрешна… това било едно от най-трудните решения в живота й…
— А-ха. — Ръката ми се движеше по бележника по собствена воля, като триъгълният пул от дъската за уия, изписвайки думите: „Моля не може ли моля“. — Сигурно в това има нещо вярно, но… Мати, според теб колко изкарва Линди?
— Не зная.
— Хващам се на бас, че сумата е по-голяма от дохода на три малки градски библиотеки, взети заедно.
На заден план дочух гласа на Ки, която казваше:
— Може ли да говоря, Мати? Може ли да се обадя на Майк? Моля не може ли моля?
— След минутка, злато. — После заговори на мен: — Може би. Известно ми е само, че се връщам на работа и съм готова да забравя миналите неприятности.
На листа в бележника надрасках книга. После изчертах дълга поредица от преплетени кръгчета, които водеха към блузата с патицата.
— Ки иска да те чуе — смеейки се, обяви Мати. — Казва, че снощи двамата сте ходили на панаир във Фрайбърг.
— Брей, да не искаш да кажеш, че съм имал среща с красива млада дама и съм я проспал?
— Така ми се струва. Ще говориш ли с нея?
— Готов съм.
— Добре, ето ти бърбораната.
Чу се шумолене и телефонната слушалка премина от една ръка в друга, след което екна гласчето на Ки.
— Шъборих те на панаира, Майк! Шъборих собствения куотърмек!
— Наистина ли? Ама какъв сън беше.
В отсрещния край на слушалката се възцари пълна тишина. Представях си Мати, която се пита какво ли се е случило с бърбораната. Най-сетне Ки колебливо каза:
— И ти беше там. — Тиу. — Гледахме танцьорките… онзи кол с камбаната на върха… после влязохме в призрачната къща… ти падна от бурето! Не беше сън… нали?
Лесно можех да я убедя, че е сънувала, но изведнъж това ми се стори лоша идея, която на свой ред криеше опасности. Вместо това отговорих:
— Ти беше с хубава шапка и красива рокля.
— Даа! — Ки изпита облекчение. — А ти беше с…
— Кира, спри. Изслушай ме.
Тя веднага млъкна.
— Струва ми се, че е най-добре да не разказваш за този сън. Нито на мама, нито на когото и да било друг, освен на мен.
— Освен на теб.
— Да. Както и за хладилните човечета. Разбрахме ли се?
— Добре. Майк, там имаше една жена с дрехите на Мати.
— Зная. — Спокойно можеше да говори, бях сигурен в това, но все пак попитах: — Къде е Мати?
— Полива цветята. Ние имаме много цветя, поне един милиард. Аз трябва да раздигна масата. Това е домакинско задължение. Но аз нямам нищо против. Обичам домакински задължения. Закусвахме пържени филийки. Винаги в неделя закусваме пържени филийки. Много са вкусни, особено с ягодов сироп.