— А кой е заложил капана, който е причинил смъртта на сина на Сара? Баща ти ли, Бил? Фред ли го е заложил?
Очите му се раздвижиха, но челюстите не помръдваха.
— Не знам за какво говориш.
— Чувам го вкъщи да плаче. Знаеш ли какво е мъртво дете да плаче в къщата ти? Някой мръсник го е уловил в капан като невестулка и сега плаче в скапаната ми къща!
— Ще трябва да си наемеш нов пазач. Не мога да ти гледам къщата. Не искам. Искам обаче да се разкараш от верандата ми.
— Какво става тук? Помогни ми, за Бога.
— Ще ти помогна, като те изритам, ако не изчезнеш на минутата.
Погледнах го още веднъж, запечатвайки в съзнанието си влажните очи и стиснатата челюст — вътрешната борба бе изписана на лицето му.
— Загубих жена си, дърт подлец такъв. А ти твърдеше, че я обичаш.
Челюстта му най-сетне се раздвижи. Той извърна изпълнени с изненада и болка очи към мен и рече:
— Това не е станало тук. Няма нищо общо с нас. Може да не е била в ТР, защото… ъ-ъ-ъ, имала си е причини да не е тук… но получи удар. Можеше да стане всякъде. Всякъде.
— Не вярвам. Мисля, че и ти не вярваш. Нещо я е последвало в Дери, може би защото е била бременна…
Зениците на Бил се разшириха. Дадох му възможност да каже нещо, но той замълча.
— … или просто защото е знаела прекалено много.
— Получи удар. — В гласа му се долавяше тревога. — Прочетох некролога с очите си. Дявол го взел, получи удар.
— А какво е разбрала? Кажи ми, Бил. Моля те.
Той дълго мълча. Позволих си лукса да се заблуждавам, че най-сетне съм го трогнал.
— Ще ти кажа само едно, Майк — стой настрана. В името на безсмъртната си душа, стой настрана и остави нещата да следват своя естествен път. И без друго тъй ще стане, независимо от теб. Реката вече почти да стигна до морето и няма да пресъхне заради такива като теб. Стой настрана, Майк. В името на Господа Бога.
„Грижа ли ви е за душата ви, господин Нунан? Божия пеперуда, затворена в пашкул от плът, който скоро ще се развони като моя.“
Бил се извърна и закрачи към вратата, потропвайки с токовете на работните си ботуши по боядисаните дъски на верандата.
— Да стоиш настрана от Мати и Ки — викнах след него. — Само да посмееш да доближиш караваната…
Той се обърна и в маранята сенките под очите му сякаш потъмняха. Извади кърпа от задния си джоб и избърса челото си.
— Не мърдам оттук. Ще ми се да не се бях връщал от отпуската си, но го направих — и то заради теб, Майк. Онези двете на Уасп Хил въобще да не се страхуват от мен. Не, аз нищо няма да им сторя.
Той влезе в къщата и затвори вратата. Продължих да я гледам, чувствайки се недействителен — невъзможно е да съм провел такъв разговор с Бил Дийн, нали? С Бил, който ме упрекваше, че не съм дал възможност на хората тук да споделят — и може би дори да облекчат — мъката ми по Джо; Бил, който ме посрещна толкова топло.
После чух изщракване. Може би никога през целия си живот не е заключвал вратата на дома си, но сега го стори. Това „щрак“ прозвуча съвсем ясно в застиналия въздух. То бележеше края на приятелството ми с Бил Дийн. Извърнах се и с наведена глава закрачих към колата си. Дори не се обърнах, когато прозорецът зад мен се отвори.
— И да не си се върнал повече, градски копелдак такъв! — изкрещя Ивет Дийн. — Разби му сърцето! Да не си посмял да се върнеш! Да не си посмял! Да не си посмял!
— Моля те — казваше госпожа М., — не ми задавай повече въпроси, Майк. Не мога да си позволя да вляза в черния списък на Бил Дийн, както мама на времето не е можела да си позволи да влезе в черния списък на Нормал Остър или Фред Дийн.
Преместих слушалката на другото си ухо.
— Само искам да зная…
— По нашия край пазачите на имот са голяма работа. Ако кажат на „виладжията“, че трябва да наеме този и този електричар, той наема него. Ако кажат, че някой трябва да бъде уволнен, понеже не може да се разчита на него, го уволняват. Или я уволняват. Защото онова, което се отнася за водопроводчици, градинари и електричари, важи с двойна сила за домашните помощници. Ако искаш препоръки, които да важат дълго време, трябва да си в добри отношения с хора като Фред или Бил Дийн, или Нормал и Кени Остър. Не разбираш ли? — Тонът й бе почти умолителен. — Когато Бил узна, че съм ти казала за Нормал Остър, ооо, за малко щеше да ме изяде с парцалите.
— Братът на Кени Остър, онзи, когото Нормал е удавил под помпата, Кери ли се е наричал?
— А-ха. Познавам много хора, които дават подобни имена на децата си, харесва им. Ами да, в училище имах едни съученици Роланд и Роланда Териолт, Роланд май е в Манчестър, а Роланда се омъжи за онова момче от…