— Именно.
— Горкия. Иначе…?
— Иначе всичко е под контрол — казах аз, после се сетих как изскочиха очите на котарака от стенния часовник и едва не се изсмях. Възспря ме единствено странната увереност, че господин Добро настроение е просто роля — Джон всъщност се обажда да провери какво се случва между мен и Мати. И какво ще му отговоря? Още нищо. Само една целувка, пламнала за миг възбуда, но с течение на времето истинските чувства излизат на повърхността…
Не зная, а и не се наложи да разбера. Джон си бе наумил друго.
— Слушай, Майкъл, обаждам ти се да ти кажа нещо. Мисля, че ще бъдеш едновременно изумен и развеселен.
— Състояние, за което всички копнеем. Слушам те.
— Обади се Рожет Уитмор и… нали не си й дал телефона на родителите ми? Сега съм в Ню Йорк, но тя ми се обади във Филаделфия.
— Нямам телефона на родителите ти. Не го беше оставил на телефонните си секретари.
— А, да. — Никакво извинение — беше прекалено развълнуван да мисли за такива подробности. Започнах да прихващам възбудата му, макар че дори не знаех какво, по дяволите, става. — Съобщих го на Мати. Мислиш ли, че оная Уитмор може да го е взела от нея? Мати дали би й го дала?
— Сигурен съм, че ако Мати види Рожет да гори сред пламъци на главната улица, няма да спре дори да я препикае.
— Вулгарно, Майкъл, tres vulgarino. — Но се смееше. — Значи сигурно го е взела оттам, откъдето и Девор е взел твоя номер.
— Сигурно. Не зная какво ще става занапред, но съм сигурен, че засега все още има достъп до личния команден пулт на Девор. А ако изобщо някой знае как да го управлява, то това най-вероятно е тя. От Палм Спрингс ли се обади?
— Аха. Каза, че идва от предварителната среща с адвокатите на Девор във връзка със завещанието на дъртия. Според нея дядо оставил на Мати осемдесет милиона долара.
Млъкнах като ударен с гръм. Още не виждах веселата страна, но бях изумен.
— Падна ли сега? — радостно възкликна Джон.
— Искаш да кажеш, че ги е оставил на Кира — съумях да изрека най-сетне. — Създал е попечителски фонд за Кира.
— Не, точно това не е направил. Питах Уитмор три пъти, но на третия вече започнах да разбирам. Въпреки че беше откачен, е действал доста хитро и коварно. Разбираш ли, има една клауза. Ако бе завещал парите на малолетното дете, вместо на майката, клаузата нямаше да важи. Което е нелепо, като се има предвид, че самата Мати е пълнолетна от оня ден.
— Нелепо е — съгласих се и в същия миг си спомних как роклята се плъзгаше под дланите ми по гладката й гола кожа. Сетих се и за думите на Бил Дийн: мъже, дето ходят с момичета на тази възраст, изглеждат все еднакво: езиците им висят до коленете.
— И каква е тази клауза?
— Мати е длъжна да остане в ТР една година след смъртта на Девор — до седемнадесети юли хиляда деветстотин деветдесет и девета година. Може да излиза от града на еднодневни екскурзии, но инак трябва всяка вечер в девет нула нула да е прилежно завита в легълцето си в ТР-90, защото иначе губи наследството. Чувал ли си подобни дивотии? Като от някой стар филм на Джордж Сандърс, а?
— Не — промълвих аз и си припомних посещението си с Кира на фрайбъргския панаир. „Търси настойничество дори в смъртта си“ — бях помислих тогава и, разбира се, сега ставаше дума за същото. Иска да останат тук. Дори в смъртта си иска да ги принуди да останат в ТР.
— Не може ли да се отмени? — попитах.
— Разбира се, че не може. Проклетият откачалник спокойно е могъл да напише, че ще й даде осемдесет милиона долара при условие, че ако една година тя използва сини тампони. Но Мати ще пипне осемдесет милиончета. Твърдо съм решен. Вече говорих с трима от нашите експерти и… как мислиш, дали да не доведа един от тях във вторник? Като стигнем до уреждането на наследството, Уил Стивънсън ще бъде главната фигура, ако Мати се съгласи. — Вече просто си дрънкаше. Не беше пил и капка, залагам си главата, но вече хвърчеше из облаците. Ако питат него, вече идваше краят на приказката: „И те живели щастливо до края на дните си“, а Пепеляшка се прибрала вкъщи сред дъжд от пари.
— … разбира се, Уил е старичък — говореше Джон, — на около триста, което означава, че не е най-веселият човек за купон, но…
— Я го остави в Ню Йорк засега — предложих. — Ще имате предостатъчно време да се занимавате със завещанието на Девор. Не мисля, че на Мати ще й бъде особено трудно да спази условието. Едва що я върнаха на работа, нали помниш?
— А-ха, белият бизон умря и цялото стадо се разпръсна! — ликуваше Джон. — Виж ги само! А новоизпечената мултимилионерка се връща на работа да реди фишове и да изпраща съобщения за просрочени книги! Добре, във вторник ще се отдадем на празнуване.