— Според теб какво знае Осгуд?
— За опита им да ме удавят ли? Нищо не знае. Той е само посредник.
Поредното неестествено мълчание от страна на Джон. След няколко секунди протегна ръка и попипа цицината на тила ми.
— Оох!
— Извинявай. — Мълчание. — Исусе Христе! После се прибира в „Уорингтън“ и гризва дръвцето. Исусе Христе. Майкъл, никога нямаше да ти пусна този запис, ако знаех…
— Всичко е наред. Но да не си и помислил да казваш на Мати.
— Смяташ ли някога изобщо да й кажеш?
— Може би. Когато от смъртта му е изминало толкова време, че ще можем да се посмеем как съм плувал с дрехи.
— Доста ще трябва да почакаме.
— Имаш право.
Известно време пътувахме мълчаливо. Усещах как Джон се опитва да намери начин да ни върне веселото настроение, за което направо го заобичах. Наведе се, включи радиото и въртя копчето, докато изнамери някаква тъпа песен на Гънс енд Роузис: „Добре дошла в джунглата, мила, имаме забава и игри“.
— Значи ще купонясваме до пръсване — заяви той. — Нали?
Ухилих се. Не ми беше лесно, защото гласът на старицата бе полепнал по мен като тиня, но все пак успях.
— Щом настояваш.
— Настоявам. И то много.
— Джон, бива те за адвокат.
— И теб те бива за писател.
Този път усмивката ми беше малко по-естествена и се задържа по-дълго. Отминахме табела с надпис „ТР-90“ и в същия миг слънчевите лъчи разкъсаха мъглицата. Помислих си, че това е предзнаменование за добрите времена, които ни очакват, но случайно погледнах на запад. Там, черни в яркия ден, над Уайт Маунтинс се трупаха буреносни облаци.
Глава 25
Мисля, че за мъжете любовта е чувство, състоящо се от равни части похот и удивление. Жените разбират удивлението. Но плътското желание само си мислят, че разбират. Много малко — може би една на дузина — имат представа какво всъщност представлява похотта и колко дълбоко е вкоренена. И може би така е по-добре за здравия им сън и спокойните им мисли. Тук не става дума за похотливи сатири, изнасилвачи и педофили — говоря за похотта на обущарите и директорите на училища.
Камо ли на писателите и адвокатите.
Спряхме в двора на Мати в единадесет без десет и докато паркирах шевролета до раздрънкания й джип, вратата на караваната се отвори и Мати застана на най-горното стъпало. Глътнах си езика, а Джон шумно си пое дъх.
Никога през целия си живот да не бях виждал по-красива млада жена — стоеше на прага с къси розови панталонки и розово потниче. Панталонките бяха достатъчно дълги, за да не изглеждат предизвикателни (както би се изразила майка ми), но достатъчно къси, за да са секси. Презрамките на потника й бяха вързани на раменете й и разкриваха достатъчно загоряла кожа, за да има за какво да мечтае човек. Косата й беше спусната и се разпиляваше върху раменете й. Усмихваше се и ни махаше. Казах си: „Това е — ако сега я заведа в ресторанта на който и да е кънтриклуб, направо ще зашемети всички.“
— Божке! — изтърси Джон. В гласа му долових неописуем копнеж.
— А-ха. Прибери си очите на място, момчето ми.
Той сви шепи и ги захлупи на очите си, сякаш последва съвета ми. Междувременно Джордж бе спрял алтимата до нас.
— Хайде — отвори вратата и ни подкани той. — Време е за веселба.
— Не бих могъл да я докосна, Майк — промълви Джон. — Направо ще се разтопя.
— Хайде, мухльо.
Мати слезе по стълбите, а Ки я следваше, облечена в подобни дрехи, само че тъмнозелени. Забелязах, че срамежливостта отново я беше прихванала — за кураж се държеше за бедрото на майка си и си бе лапнала палеца.
— Гостите дойдоха! Гостите дойдоха! — извика Мати, засмя се и ми се хвърли на врата. Прегърна ме с все сила и целуна ъгълчето на устните ми. В отговор я притиснах към себе си и целунах страната й. Тя отиде да поздрави Джон, прочете надписа на тениската му, заръкопляска одобрително, после прегърна и него. Той й отвърна доста добре за човек, който се страхува да не се разтопи: вдигна я и я завъртя, а тя увисна на врата му и избухна в смях.
— Богаташка, богаташка, богаташка! — изтананика Джон, после я пусна.
— Свободна, свободна, свободна! — изтананика в отговор тя. — Богатството да върви по дяволите!
И преди да успее да й отговори, решително го целуна по устните. Джон понечи да я прегърне, но тя отстъпи, преди да я достигне. Извърна се към Роми и Джордж, които стояха един до друг и гледаха тъй, сякаш се готвят подробно да обяснят принципите на мормонската църква.
Пристъпих напред, възнамерявайки да ги запозная, но Джон вече бе поел задачата в свои ръце, с едната от които все пак успя да постигне поставената цел — да прегърне Мати през кръста.