Выбрать главу

Отнася я все по-навътре и тя се разпищява. Виковете й се смесват с крясъците на гмурците, но той ги сподавя с целувка върху сгърчената и от ужас устица.„Обичам те, татко те обича, сладкишчето ми“ — казва и я потапя във водата. Наистина ще я кръщава, само че на брега няма хор, който да пее „Ще се съберем на брега на реката“, никой не вика „Алелуя!“ и той няма да я извади. Малката ожесточено се съпротивлява, впримчена в жертвената си рокля, и след миг той не може повече да я гледа — отправя поглед към отсрещния бряг на езерото, на запад, където огънят още не е достигнал (и никога няма да достигне), на запад, където небесата още синеят. Наоколо като черен дъжд се сипе пепел и от очите и струят сълзи, тя яростно се мята в ръцете му, опитвайки да се освободи от удавническата им прегръдка, а той си казва:„Беше злополука, Ужасна злополука, тръгнахме към езерото, защото нямаше къде другаде да я заведа, само натам можехме да вървим, тя се паникьоса, започна да дърпа, цялата беше мокра и хлъзгава, изплъзна ми се от ръцете и тогава…“

Забравих, че съм призрак. Завиках: „Киа! Дръж се Киа!“ и се гмурнах във водата. Стигнах до нея, вече виждах ужасеното и лице, изпъкналите сини очи, разцъфналата и като розов цвят устица, от която към повърхността се проточваше сребърна нишка мехурчета, а Фред стоеше във водата до шия, натискаше я надолу и непрестанно си повтаряше, че се е опитвал да я спаси, нямало друг начин, опитвал се е да я спаси, нямало друг начин. Посегнах към нея, детето ми, дъщеря ми, моята Киа (те всички са Киа, и момчетата, и момичетата, все са мои деца), и всеки път ръцете ми минават през нея. По-лошото е — о, далеч по-ужасно — че тя се пресягаше към мен, покритите и с петна ръце се размахваха, молеха се за помощ. Търсещите й длани се разтопиха в моите. Не можехме да се докоснем, защото сега аз бях призракът. Аз бях призракът и постепенно разбрах, като видях как движенията й се забавят и силите й отслабват, че не мога не мога о не мога

да дишам — давех се.

Превих се на две, отворих уста и този път избълвах огромно количество езерна вода, която заля пластмасовия бухал. Притиснах кутията с „Полезните вещи на Джо“ към гърдите си, защото не исках да намокря съдържанието й, и това движение предизвика нов спазъм. Този път студената вода рукна и през носа ми. С мъка дълбоко поех дъх и се закашлях.

— Това трябва да свърши — казах, но разбира се, вече бяхме накрая, в един или, друг смисъл. Защото Кира беше последната.

Изкачих се по стълбите в студиото и седнах на пода, за да си поема дъх. Навън трещяха гръмотевици и валеше дъжд, но ми се струваше, че най-страшното вече е минало. Или може би се надявах да е така.

Провесих крака в отвора — вече нямаше призраци, които да се протягат към глезените ми, не зная защо бях толкова сигурен, но бях — и измъкнах ластиците, с които бяха прикрепени бележниците. Отворих първия, прелистих го и установих, че е изписан почти докрай с почерка на Джо, а сред страниците бяха пъхнати няколко машинописни листа, напечатани на единична разредка: плод на тайните й пътешествия доТР през 1993 и 1994 г. Най-вече откъслечни бележки и текстът на записки, които може би все още се намират някъде из килера. Може би в чувала с видеото или при магнетофона. Но те не ми трябваха. Сигурен съм, че като му дойде времето — ако му дойде времето — ще открия повечето неща тук. Какво се е случило, кой го е направил, как са го прикрили. Точно сега не ми пукаше. В този миг само исках да се уверя, че Кира е и ще продължи да бъде в безопасност. Имаше само един начин да проверя.

Лужи в миръ.

Понечих отново да прикрепя бележниците с ластика, но онзи, който не бях разгледал, се изплъзна от мократа ми ръка и падна на пода. Отвътре изпадна зелено листче. Вдигнах го и прочетох следното:

Джеймс Нунан р. 1868 г.Бриджет Нунан р. 1866 + Бентън Остър р. в Мотън…?
Пол Нунан р. 1892 г.Хари Остър р. 1885 г.
Джак Нунан р. 1920 г.Нормал Остър р. 1915 г.
Сид р. 1956 г. & Майк р. 1958 г.+ДжоКени Остър р. 1940 г.& Кери Остър р. 1943 г. — поч. 1945 г.
Нашата К.?Дейвид Остър р. 1970 г. & Киша Остър р. 1974 г.
        ЗДРАВА И ЧИТАВА (Д.С.)