За секунда излязох от странното състояние на изостряне на съзнанието — светът се върна към нормалните си измерения. Но цветовете бяха някак прекалено ярки, а предметите присъстваха около мен твърде подчертано. Чувствах се като войник на фронта, за миг окъпан в зловеща бяла светлина, в която всичко се вижда.
Семейството на баща ми беше от Нек, поне за това бях прав — според това листче прапрадядо ми се е казвал Джеймс
Нунан и никога не е бил дупе и гащи с Девор. Макс Девор или е излъгал Мати… или не е бил добре осведомен… или просто се е объркал, както хората започват се объркват, като станат на осемдесет години. Дори човек като Девор, който почти напълно бе запазил разсъдъка си, не е застрахован от пропуски на тази възраст. Но не е бил и толкова далеч от истината. Защото ако се съди по тази табличка, моят прапрадядо е имал по-голяма сестра, Бриджет. А Бриджет се е омъжила за Бентън Остър.
Проследих с пръст линията до Хари Остър. Син на Бентън и Бриджет Нунан, роден през 1885 година.
— Исусе Христе — прошепнах. — Дядото на Кени Остър ми е прачичо. А той е бил един от тях. Каквото и да са направили, Хари Остър е бил един от тях. Това е връзката.
Ненадейно мисълта за Кира ме изпълни с ужас. Беше сама в къщата вече почти час. Как може да съм толкова загубен? Всеки е можел да влезе, докато съм бил в подземието. Сара можеше да изпрати когото си поиска, за да…
Осъзнах, че това не е вярно. Убийците и децата-жертви са били свързани все по кръвна линия, а сега кръвната нишка вече изтъняваше и реката почти бе стигнала морето. Оставаше Бил Дийн, но той гледаше да е далеч от „Сара Лафс“. Оставаше и Кени Остър, но той бе отвел цялото си семейство в Таксачусетс. А най-близките кръвни роднини на Ки — майка, баща, дядо — бяха мъртви.
Значи съм само аз. Само аз й бях кръвен роднина. Само аз можех да го направя. Освен ако…
Хукнах към къщата с всички сили, като се подхлъзвах и залитах по наводнената пътека, отчаяно бързайки да се уверя, че всичко е наред. Не вярвах, че самата Сара може да навреди на Кира, независимо колко енергия изсмуква от кореняците… но ако греша?
Ами ако греша?
Глава 28
Ки спеше непробудно и въобще не беше помръднала — обърната на една страна, притиснала кученцето под брадичката си. Мръсната играчка бе оставила кално петънце на вратлето й, но сърце не ми даваше да я взема. През отворената врата на банята се чуваше постоянното плинк-плонк-плинк на водата, която шуртеше от крана във ваната. Хладно течение ме обвиваше в копринена прегръдка, галеше лицето ми и по гръбнака ми преминаваха тръпки, които бяха някак приятни. В дневната хлопката на Бънтър тихо издрънча.
„Водата е още топла, захарче — пошепна Сара. — Бъди й приятел, бъди добър татко. Хайде, върви. Направи каквото искам. Направи онова, което и двамата искаме.“
Аз наистина го исках и вероятно поради тази причина отначало Джо се бе опитала да ме държи далеч от ТР и „Сара Лафс“. И е запазила в тайна вероятната си бременност. Сякаш бях открил в себе си някакъв вампир — създание, което не изпитва никакъв интерес към съвест и морал. Част от мен искаше да отнесе Ки в банята и да я топне в топлата вана, да я натисне под водата и да наблюдава как червените панделки трепкат като бялата рокля и червените чорапки на Карла Диин, когато горите наоколо горят. Част от мен с огромно задоволство щеше да изплати последната дан от старата сметка.
— Мили Боже — промърморих и избърсах лицето си с трепереща ръка. — Тя знае хиляди номера. И е толкова силна, мамка му!
Вратата на банята се опита да се хлопне под носа ми, преди да съм успял да вляза, но аз я блъснах почти без никаква съпротива. Вратичката на аптечката се удари в стената и огледалото се счупи. Съдържанието на шкафчето полетя срещу мен, но нападението не беше много страшно — този път снарядите се състояха предимно от пасти и четки за зъби, пластмасови флакони и стари инхалатори. Докато измъквах запушалката и водата гъргореше в канала, едва-едва долавях яростните й крясъци. Достатъчно са се давили за един век в ТР, за Бога. И все пак за миг изпитах невероятно силно желание да поставя запушалката на място, докато все още имаше достатъчно вода да свърша работата. Вместо това я откъснах от веригата и я запратих в коридора. Аптечката се хлопна с всичка сила и останалата част от огледалото се посипа на парчета.
— Колко си взела досега? — попитах я. — Колко освен Карла Дийн, Кери Остър и нашата Киа? Две? Три? Пет? Колко още ти трябват, та да мирясаш?