— Ще ме заведеш ли да плажувам? — попита малката. Погледът й издаваше остър като бръснач ум, усмивката й беше чаровна. Като я гледах как нахакано си е сложила шапката, си казах, че сигурно ще забременее на дванайсетгодишна възраст. — Носиш ли си банските?
— Не, оставих ги вкъщи. Ама че лош късмет! Миличка, къде е майка ти?
Сякаш в отговор на въпроса ми, автомобилът, който бях чул да приближава, изскочи иззад завоя. Беше джип „Скаут“, изпръскан с кал. Двигателят ръмжеше като разярен звяр. Някаква жена надничаше през сваленото странично стъкло. Майката на малката сладурана бе толкова изплашена, че не седеше, а шофираше приведена и ако в този момент по шосе № 68 минеше друга кола, приятелката ми с червения бански костюм щеше да осиротее.
Задницата на джипа поднесе, разнесе се стържещ звук, когато безразсъдната шофьорка превключи скоростите на раздрънкания автомобил.
— Това е Мати — спокойно отбеляза момиченцето. — Сърдита съм й. Избягах от къщи, за да плажувам на брега. Ако тя ми се скара, ще отида при бялата баба.
Не проумявах какво бръщолеви, но си казах, че няма да я заведа на брега. Възнамерявах да прекарам празника у дома и да се почерпя с първокачествено уиски. Без да изпускам детето, замахах с ръка толкова енергично, че русата му косица се развя.
— Хей! — извиках. — Хей, госпожо! Малката е тук!
Джипът профуча покрай мен, двигателят продължаваше да ръмжи като разярен звяр. Ауспухът бълваше кълба синкав дим. Отново се разнесе стържещ звук, сякаш жената участваше в телевизионното състезание „Да се споразумеем“: „Мати, успя да превключиш на втора, искаш ли да вземеш автоматичната пералня и да се откажеш от по-нататъшно участие, или предпочиташ да опиташ на трета?“
Бях в безизходно положение. Не ми хрумна друго, освен да застана в средата на шосето, да се обърна към джипа, който бързо се отдалечаваше (миризмата на машинно масло бе неприятна и натрапчива), и да вдигна детето с надеждата, че Мати ще ни зърне в огледалцето за обратно виждане. Вече не се чувствах като изнасилван на малолетни, а като безсърдечен уредник на търг от анимационно филмче на Дисни, който подава най-малкото прасенце на клиента, предложил най-висока цена. Ала тактиката ми се оказа успешна. Изцапаните с кал стопове на джипа проблеснаха, спирачките нададоха демонски вой и скаутът спря точно пред магазина. Ако отвътре ме наблюдаваха местните старчоци, дошли да разменят някоя и друга клюка, със сигурност им бях дал материал за цяла година. Представях си как ще наострят уши, когато маминка ми изкрещи да не съм посмял да опипвам момиченцето й. „Друго си е да направиш благоприятно впечатление на местните хора, след като няколко години не си бил тук“ — помислих си.
Стоповете отново проблеснаха, жената подкара на заден ход с поне четирийсет километра в час. Съдейки по звуците, които издаваше трансмисията, сега не беше разгневена, а изпаднала в паника и сякаш крещеше: „Моля те, моля те престани, ще ме убиеш!“ Задницата на джипа поднасяше ту наляво, ту надясно, все едно беше опашка на дружелюбно куче. Наблюдавах го като хипнотизиран как преминава на зиг-заг от едното в другото платно.
— Мати кара бързо — обяви новата ми приятелка, като че беше светска дама, която се опитва да поддържа разговор с почти непознат. Беше ме прегърнала през шията и очевидно напълно ми се доверяваше.
Думите й ме изтръгнаха от хипнотичния транс. Мати кара бързо, прекалено бързо. Мати най-вероятно ще помете с джипа задницата на моя шевролет. Ако продължавам да стоя като пън, с малката сладурана ще бъдем пресовани между двата автомобила.
Тръгнах заднешком, без да откъсвам поглед от джипа, като крещях колкото глас имам:
— Намали, Мати! Намали!
Кой знае защо възгласите ми се сториха забавни на русокосата кукличка.
— Мали! — извика и избухна в смях. — Мали, Мати, мали! Спирачките жално изскърцаха. Джипът за последен път тромаво подскочи, защото жената не изключи от скорост. Разстоянието между задната му броня и задната броня на моя шевролет бе колкото да пъхнеш цигара. Въздухът натежа от миризмата на моторно масло. Малката замаха, за да прогони дима и престорено се закашля.
Предната лява врата рязко се отвори. Мати Девор изскочи навън като цирков акробат, изстрелян от оръдие… ако си представите цирков акробат по развлечени шарени шорти и памучна фланелка без ръкави. Първата ми мисъл бе, че това е по-голямата сестра, на която са поверили да се грижи за момиченцето, че Мати и мама са различни личности. Чувал бях понякога малки деца да се обръщат към родителите си на име, но бледата русокоса девойка изглеждаше на дванайсет… е, най-много на четиринайсет години. Реших, че е шофирала толкова безразсъдно не от страх за съдбата на детето, а поради липса на умение.