Ланс бил опънал палатката си на отсрещния бряг на езерото, но всеки вторник участвал в софтболните мачове между кореняци и курортисти, които се организирали в „Уорингтън“. Софтболът е спасението за всички момчета като Ланс Девор. Когато си застанал на плейта с бухалка в ръка, няма значение, че си дълъг като върлина и че заекваш.
— Направо ги шашваше ония в „Уорингтън“ — продължаваше разказа си Бил. Чудеха се дали да го причислят към отбора на кореняците или на летовниците. А него изобщо не го беше грижа — беше готов да играе и с едните, и с другите. И в двата отбора беше добре дошъл, защото много го биваше. Понеже беше висок, често го поставяха на първа база, обаче там не успяваше да прояви способностите си. Виж, когато играеше на втора или беше шортстоп… Майчице! Подскачаше и се завърташе като онзи Нориега!
— Искаш да кажеш като балетиста Нуреев — поправих го деликатно.
Бил сви рамене:
— Нориега, Нуреев — все тая. Важното е, че си заслужаваше да го видиш. Пък и съотборниците му го харесваха. Беше един от тях, не някакъв пришълец. Софтбол играят предимно младежите, а за тях е важно какво умееш, не кой си. Освен това мнозина от тях хабер си нямаха кой е Макс Девор.
— Със сигурност са щели да научат, стига да разгърнат „Уолстрийт Джърнал“ и специализираните списания за компютри — промърморих. — Там името на Девор се споменава често, като Божието име в Библията.
— Не думай!
— Мисля, че в списанията за компютри вместо Бог е написано Бил Гейтс, но и старият Макс не пада по-долу.
— Щом казваш, сигурно е така. Важното е, че цели шейсет и пет години Макс Девор не беше идвал задълго в ТР. Известно ти е какво се е случило, когато е напуснал градчето, нали?
— Никой нищо не ми е казвал по този въпрос.
Той изненадано ме изгледа, за миг очите му сякаш по-мътняха. Примигна и погледът му се избистри:
— Ще ти го разкажа друг път — не е тайна — обаче обещах на Хариман да се отбия у тях в единайсет, за да поправя водната помпа… Е, доста се отплеснах. Разказах ти с подробности за Ланс, за да разбереш, че местните младежи го приемаха като добър играч на софтбол. Бяха прекалено млади, за да знаят историите, свързвани с Макс Девор, не се притесняваха, че Ланс е от богато семейство. През лятото тук идват много заможни хора и вече сме свикнали да ги приемаме съвсем нормално. Нито един от летовниците не притежава състоянието на Макс Девор, но богатството е нещо относително.
Имах достатъчно пари, за да знам, че твърдението му не отговаря на истината. Богатството е като снежна топка, която веднъж затъркаля ли се по склона набира скорост и увеличава размерите си. Фицджералд е намерил най-точния израз, макар че едва ли е вярвал в собственото си признание: много богатите хора се различават от събратята си. Изкуших се да споделя мисълта си с Бил, но се отказах — нали бързаше да поправи водната помпа на Хариман.
Родителите на Кира се запознали съвсем случайно. Както всеки вторник вечер Мати имала задачата да закара обичайното буренце с бира до игрището за софтбол. Количката с бурето заседнала в калта, образувана от наскоро падналия проливен дъжд. Ланс седял на скамейката и изчаквал реда си. Видял как девойката с къси бели панталони и синя униформена блуза се опитва да изтегли количката и побързал да й се притече на помощ. След три седмици двамата вече били неразделни, Мати забременяла; след десет седмици се оженили; след трийсет и седем месеца Ланс Девор бил погребан: никога повече нямало да играе софтбол, да пие студена бира през летните вечери, да се радва на детето си и да се люби с красивата принцеса. Приказката за Мати и Ланс не завършила с: „и живели щастливо до края на живота си“, както обикновено завършват приказките.
Бил Дийн не описа подробно срещата на двамата млади. Каза само:
— Запознали се на игрището за софтбол, когато Ланс й помогнал да изтегли количката, затънала в калта.
Мати никога не спомена какво точно се е случило… и все пак знам всичко. Дори съм готов да се обзаложа на сто долара срещу един, че са ми известни дори най-малките подробности. През онова лято ми бе съдено да узная всичко онова, което не би трябвало да знам.
Лятото на 1994 година е горещо — от десетилетие не е имало такива жеги — а през юли горещината е непоносима. Републиканците създават проблеми на президента Клинтън. Говори се, че сладкодумният Били няма да се кандидатира за втори мандат. Носят се слухове, че Борис Елцин е на смъртно легло поради тежко сърдечно заболяване, или е в някоя клиника за лечение на алкохолици. На Джоана Арлин Нунан може би всяка сутрин започва да й прилошава, но не го споделя със съпруга си.