Виждам Мати — носи синя униформена блуза, а името й е избродирано с бели конци от лявата страна. Късите й бели панталонки контрастират със загорелите й от слънцето стройни бедра. Носи и синя бейзболна шапка с голяма козирка. Тъмнорусата й коса стига до раменете й. Виждам как опитва да изтегли количката, без да преобърне бъчвичката с бира. Свела е глава, сянката от козирката скрива лицето й, виждам само устните й и брадичката й.
— П-п-озволете д-да ви п-помогна — казва Ланс и тя вдига поглед. Младежът онемява при вида на големите й сини очи, каквито ще има и дъщеричката им. Загубил е битката още преди да е започнала; напълно е обсебен от русокосата красавица.
Останалото, както казват по тези места, е било само ала-бала.
Макс Девор имал три деца, но, изглежда, обичал само Ланс. („Дъщеря му е напълно откачена — преспокойно отбеляза Бил. — Затворена е в някаква лудница в Калифорния. Наскоро чух, че била болна и от рак.“) Не бил разочарован, че момчето не проявява интерес към компютърни програми и компютри. Другият му син бил напълно способен да управлява компанията, ала бил неспособен в друго отношение — никога нямало да има деца.
— С обратна резба е — довери ми Бил. — Казват, че имало много педали в Калифорния.
Според мен не липсваха и в ТР, но не възнамерявах да му изнасям лекция за свободата на сексуалния избор.
Ланс Девор изучавал лесовъдство в колежа „Рийд“ в Орегон. Знаете ли какво е лесовъд? Човек, който носи зелен вълнен панталон и червени тиранти и изпада в умиление, когато на зазоряване зърне кондори. Всъщност под гръмката титла се крие дърварят от приказката на братя Грим. През лятната ваканция след първата година на Ланс в колежа баща му го повикал в семейното имение в Палм Спрингс и му подарил кожено куфарче, натъпкано с географски карти, снимки, направени от самолет, и нотариални актове. Представете си реакцията на колекционер на комикси, ако му подарят огромен кашон, натъпкан с отдавна изчерпани книжки за Доналд Дък. Представете си реакцията на кинолюбител, в чиито ръце е попаднал рулон с неизвестен филм с Хъмфри Богарт и Мерилин Монро. Едва тогава ще проумеете какво е почувствал младият природолюбител, като е разбрал, че баща му притежава огромни залесени площи в Западен Мейн.
Макс Девор напуснал ТР през 1933 година, но проявявал жив интерес към района, където бил израснал, дори редовно се абонирал за местните вестници и списания. В началото на осемдесетте започнал да купува земи, намиращи се източно от границата между Мейн и Ню Хампшър. Избрал бил най-удобния момент, тъй като компаниите за производство на хартия, които притежавали терените, една по една закривали фабриките в Нова Англия. Така земите, насилствено иззети от индианците и разпределени между компаниите през двайсетте и петдесетте години на нашия век, станали притежание на Девор. Може би ги е купил, защото са се продавали на безценица, а той разполагал с много пари. Може би е искал да докаже на себе си, че вече не е бедното момче от ТР, че е преуспял, макар да е прекарал детството си в мизерия.
А може би е купил земите да ги подари на сина си, както другите родители купуват играчки. По онова време Ланс още е бил хлапе, но вече е проявявал интерес към лесовъдството. През лятото на 1994 година Девор помолил сина си да отиде в ТР и да огледа терените, закупени преди повече от десетилетие. Искал младежът не само да подреди документацията, но и да даде мнението си. Едва ли се е интересувал от препоръка как да бъдат използвани земите, въпреки че сигурно е щял да се вслуша в съветите на Ланс. Истинската му цел е била да разбере стойността на придобивките си. Сигурен съм, че като е предложил на сина си месечна заплата от три хиляди долара, младежът е отвърнал като Бъди Джелисън: „Иска ли питане?“
През лятото на 1994 година Ланс пристигнал в ТР-90 и опънал палатка на брега на езерото. Учебните занятия в „Рийд“ започвали от първи септември, но вместо да се върне в колежа, той прекъснал следването за една година. Това не се понравило на баща му, който подушвал, че е замесена жена.
— Бивало си го е обонянието му — промърмори Бил Дийн, облегна се на вратата на пикапа и скръсти ръце. — Намирал се е в Калифорния, но е знаел какво се случва в Мейн. Бас държа, че някой е душел вместо него.
— За какво намекваш? — попитах.
— За клюкарството и доносничеството, към които са склонни някои хора. А срещу заплащане стават още по-словоохотливи.
— Хора като Ройс Мерил ли?
— Едва ли е бил единственият шпионин. Общо взето, местните жители мизерстват и когато Макс Девор изпратил свой човек да им предложи солидни суми…