Бях отказал добронамереното предложение на Харолд още преди той да се доизкаже, а сега, докато наблюдавах брезата — жена, в която също имаше нещо призрачно, разбрах причината: Харолд беше гръмогласен и нямаше усет към нюансите. Присъствието му в „Сара“ щеше да изплаши привидението, което витаеше в къщата, а аз не исках това да се случи. Разбира се, изпитвах страх — докато стоях в мрака на стълбището към избата и слушах почукванията на стената, бях изплашен до смърт — но от години не се бях чувствал толкова пълен с живот. Любопитството ми беше възбудено, защото бях станал свидетел на необясними явления.
Стреснах се, когато телефонът в скута ми иззвъня. Грабнах слушалката, като очаквах, че ще чуя гласа на Макс Девор или на неговия лакей — безвкусно издокарания полицай с вкус към безвкусните златни дрънкулки. Ала се бях излъгал — обаждаше се адвокат на име Джон Стороу. Ако се съди по гласа му, той беше младок, който току-що се е дипломирал. От друга страна, работеше в адвокатската фирма „Авъри, Маклейн и Бърстийн“, намираща се на Парк Авеню, а този адрес е достатъчна препоръка за един адвокат, пък бил той и младеж с жълто около устата. Хенри Голдейкър твърдеше, че е много способен, освен това бе специалист в областта, която ме интересуваше.
— Разкажете ми какво се е случило — предложи той, след като се представихме един на друг.
Постарах се да не пропусна нищо и докато говорех, настроението ми се повиши. Забелязали ли сте колко успокояващо действа изповедта пред юридическото лице, след като сте се споразумели за хонорара му: преминали сте невидимата бариера и сега не разговаряте с някой адвокат, а с вашия адвокат. Вашият адвокат е любезен, вашият адвокат е съпричастен към проблемите ви, той прилежно си води записки и окуражаващо кима. Вашият адвокат ви задава лесни въпроси, на които можете да отговорите. А ако се затрудните, той ще ви помогне. Вашият адвокат е винаги на ваша страна. Вашите врагове са и негови врагове. Никога не ви мисли за боклук, а за олицетворение на чистотата.
Щом свърших, Джон Стороу възкликна:
— Божичко! Цяло чудо е, че вестникарските репортери още не са надушили сензацията.
— И през ум не ми е минавало, че ще се заинтересуват — отвърнах, но знаех, че младокът има право. Сагата на семейство Девор може би няма да заинтересува читателите на „Ню Йорк Таймс“, на „Бостън Глоуб“ и дори на „Дери Нюз“, но ще достави удоволствие на всички почитатели на таблоидите „Нашънъл Енкуайърър“ или „Инсайд Вю“: вместо да отвлече младата жена, Кинг Конг похищава дъщеричката й и я завлича на последния етаж на Емпайър Стейт Билдинг. Жените ще тръпнат в очакване какво ще се случи на невинното дете. Естествено материалът няма да бъде публикуван на първа страница, където поместват само кървави снимки, но и на девета страница ще привлече вниманието на читателите с написаното с големи букви заглавие над поставени една до друга фотографии на хотел „Уорингтън“ и на старата каравана на Мати: „КРАЛЯТ НА КОМПЮТРИТЕ ЖИВЕЕ В РАЗКОШ, ДОКАТО СЕ ОПИТВА ДА ОТНЕМЕ ЕДИНСТВЕНОТО ДЕТЕ НА ЕДНА МЛАДА КРАСАВИЦА“. Хм, май е прекалено дълго за заглавие. Отдавна не пишех романи, но още чувствах необходимост от редакторска намеса. Печално, нали?
— Може би в определен момент ще се погрижим вестникарите да научат историята — замислено каза Староу. Имах чувството, че този човек ще ми допадне. Тонът му стана по-делови: — Кого ще представлявам, господин Нунан? Вас или младата дама? Мисля, че тя повече се нуждае от адвокат.
— Младата дама дори не подозира, че съм потърсил помощта ви. Може би ще реши, че си позволявам прекалено много, твърде е възможно да ме скастри.
— Защо?
— Защото е янки и то от Мейн, тукашните янки са най-чепатите. В определени моменти в сравнение с тях дори ирландците изглеждат кротки като агънца.
— Да речем, че имате право, ала именно тя е на топа на устата. Предлагам да й телефонирате и да й обясните как стоят нещата.
Обещах непременно да й се обадя. Бях решил да го направя още след посещението на помощник шерифа.
— А кой ще защитава Майкъл Нунан в петък сутринта?
Стороу дрезгаво се засмя, сетне отвърна:
— Ще го възложа на някой местен адвокат. Ще ви придружи до кантората на Дърджин, ще седне до вас и ще слуша. Възможно е вече да съм пристигнал в града — зависи от споразумението ми с госпожа Девор — но няма да присъствам, когато давате свидетелски показания. Ще ме видите едва когато делото се гледа в съда.