Торба с кости

— Добре. Но не забравяйте да ми съобщите името на новия ми адвокат. На другия ми нов адвокат.

— Непременно. Междувременно разговаряйте с младата дама и я убедете да се възползва от услугите ми.

— Ще се постарая.

— Постарайте се и срещата ви с нея да бъде на обществено място. Не бива да даваме поводи на мръсниците да прилагат мръсните си номера. Нали помежду ви няма нищо интимно? Извинете, че ви питам, но няма как да избегна този въпрос.

— Не — отвърнах. — Отдавна не съм бил интимен с жена.

— Искрено ви съчувствам, господин Нунан, но при дадените обстоятелства…

— Слушай — прекъснах го, — хайде да си говорим на „ти“. Казвай ми Майк.

— С удоволствие. Името ми е Джон… Докъде бях стигнал? А, да — бъди сигурен, че ще ви обявят за любовници.

— Естествено. Местните хора знаят, че съм достатъчно богат да наема прочут адвокат, ала ще се питат откъде Мати е взела парите за хонорара ти. Тя е красива млада вдовица, аз вдовец на средна възраст — нормално е да си помислят, че спя с нея.

— Харесва ми, че си реалист.

— Може да не съм реалист, но не съм и наивен.

— Дано, защото ни очакват неприятности. Изправяме се срещу много могъщ човек. — Тонът му не подсказваше, че е изплашен. Говореше като човек, който с нетърпение очаква опасно, но вълнуващо преживяване. И аз бях изпитал същото вълнение, като забелязах, че магнитните фигурки отново са на вратата на хладилника и са се подредили в окръжност.

— Известно ми е — промълвих.

— В съда богатството му няма да наклони везните в негова полза. Ти също си състоятелен, а съдията ще знае, че делото е като буре с барут. Може би ще извлечем полза от положението.

— Какво е най-голямото ни предимство? — попитах. Спомних си розовото личице на Кира и че малката изобщо не се страхуваше, че майка й ще я удари. Въобразявах си как Джон ще отвърне, че обвиненията срещу Мати са неоснователни, ала отговорът ме изненада:

— Най-силният ни коз е възрастта на Девор. Сигурно е по-стар от Господ.

— Научих, че бил на осемдесет и пет, което означава, че Всевишният е по-възрастен.

— И все пак не е подходящ за ролята на баща — ухили се Джон. — Само си помисли, Майкъл, когато малката завърши гимназия, дядото ще чукне стотака. Освен това смятам, че старецът се е поувлякъл. Знаеш ли какво е настойник ad litem?

— Не.

— Адвокат, назначен от съда, за да защитава интересите на малолетния. Хонорарът му се плаща от съда и е мизерен. Повечето хора, които приемат да бъдат настойници ad litem, са алтруисти… но има и изключения. Във всеки случай настойникът предопределя изхода на делото. Съдията не е длъжен да се вслушва в съветите му, но почти винаги го прави. Ще изпадне в неловко положение, ако пренебрегне човека, когото лично е назначил за настойник, а най-омразното за един съдия е да изпадне в неловко положение.

— Мислиш ли, че Девор ще наеме адвокат?

Джон се засмя:

— Обзалагам се, че ще доведе в съдебната зала най-малко дузина мои колеги.

— Сериозно ли говориш?

— Човекът е осемдесет и пет годишен. Прекалено е стар да шофира ферари или да предприема рисковани скокове с бънджи, едва ли се интересува от леки жени, освен ако не е надарен с необикновена полова мощ. За какво му остава да харчи парите си?

— За адвокати — кисело промърморих.

— Именно.

— А какво ще получи Мати Девор?

— Благодарение на теб ще има добър адвокат. Както става в романите на Гришам, нали. Междувременно ще се позанимая с онзи Дърджин. Може би Девор не е очаквал сериозни неприятности и е предложил солиден подкуп на настойника на малката. Възможно е Дърджин да се е поддал на изкушението. Бог знае на какво ще се натъкнем.

Ала аз още размишлявах върху първото му изречение.

— Благодарение на мен Мати ще има добър адвокат — повторих. А ако не се бях намесил? Какво щеше да получи тя?

— Топки… — извини ме за цинизма.

— Невероятно е! — възкликнах.

— Не, така действа американското правосъдие. Нали си виждал скулптурата на жената с везните, която е изправена до входа на повечето съдилища?

— Да.

— Представи си, че освен с превръзка на очите тя е окована с белезници, устните й са запечатани с лепенка, непрекъснато е изнасилвана и охулвана. Какво ще кажеш, харесва ли ти? На мен изобщо не ми се нрави, но най-образно представя на чия страна е законът при делата за попечителство, когато ищецът е богат, а ответникът беден. Прокламираното напоследък равноправие между мъжа и жената само утежни положението на майките в затруднено материално положение, защото попечителството не им се присъжда автоматично като едно време.