— Добрата фея, кръстница на Пепеляшка — побърза да обяви Кира.
— Точно така.
В този момент се появи Мати. Носеше бутилката до половина пълна с вино и приборите за печене на скара. Роклята й беше яркочервена, а белите й гуменки сякаш проблесваха в мрака. Косата й беше вързана на опашка и макар че не бе красавицата, запленила сърцето на Ланс Девор в кънтриклуба, беше много хубава. Изгледа двама ни с Кира и направи жест, сякаш вдига нещо. Поклатих глава, за да й подскажа, че е рано да прекъсва забавлението ни.
Продължих да чета, а тя се зае да мие съдовете и отново затананика. Още не беше приключила, когато Ки натежа в прегръдките ми — беше потънала в дълбок сън. Затворих сборника с приказки и го оставих на масичката до двете книги, които навярно четеше Мати. Вдигнах очи, забелязах, че тя наднича от кухненската ниша и вдигнах два пръста в знак на победа:
— Печели Нунан с нокаут в осмия рунд.
Мати избърса ръцете си с хавлиена кърпа и се приближи до мен:
— Подайте ми я.
Станах и заявих:
— Аз ще я занеса. Къде е стаята й?
— Вляво.
Тръгнах по коридора, който беше толкова тесен, че имаше опасност да ударя или краката, или главата на малката в стените. В дъното се намираше тоалетната и неволно забелязах, че блести от чистота. Вратата вдясно беше затворена — навярно в това помещение беше брачното легло, което едно време Мати е споделяла с Ланс Девор и в което сега спи сама. Помислих си, че ако тя има приятел, който от време на време нощува при нея, умело е заличила следите от присъствието му.
Влязох в стаята на Кира и се огледах: видях креватче, застлано с покривка на едри червени рози, и масичка, върху която бе поставена къщичка за кукли. На едната стена бе окачена картина, изобразяваща Изумрудения град, на другата с ярки залепващи се букви бе написано „Царството на Кира“. Стори ми се невероятно, че Девор иска да я изтръгне от свят, изпълнен с красота и майчина обич. Всичко в тази стая подсказваше, че малката не е лишена от нищо и е щастлива.
— Оставете я на леглото и си налейте още вино — прошепна Мати. — Само да й облека пижамата и ще дойда при вас. Нали споменахте, че трябва да обсъдим нещо.
— Добре. — Положих малката на креватчето й и се наведох да я целуна по нослето. Едва не се отказах, но в края на краищата се престраших. Като излизах, видях усмивката на Мати и не съжалих за импулсивната си постъпка.
Налях си още една чаша вино, отидох в мъничката дневна и взех книгите, които бях видял, докато оставях на масичката сборника с приказки. Интересувам се от четивото, което предпочита даден човек, защото чрез любимите му книги и автори си създавам впечатление за характера му. Другият верен ориентир е съдържанието на аптечката му, но в доброто общество ровичкането из аптечката на домакина или домакинята се смята за проява на лош вкус.
Книгите толкова се различаваха по съдържанието си, че сякаш жената, която ги четеше, бе шизофреничка. Едната (съдейки по картата за игра за отбелязване на страницата Мати я бе преполовила) беше „Безмълвният свидетел“ от Ричард Норт Патерсън. Мислено поздравих Мати за избора й — Патерсън и Демил са може би най-добрите съвременни автори на развлекателни романи. Другата книга беше луксозно издание на новелите на Хърман Мелвил. Избледнелият печат на първа страница оповестяваше, че томчето е собственост на обществената библиотека, която се помещаваше в красива каменна сграда, намираща се на около осем километра южно от езерото Дарк Скор, където шосе N68 завива към Мотън. Отворих на мястото, отбелязано с друга карта за игра и видях, че Мати чете „Бартълби“.
— Тази не я разбирам — обади се тя иззад мен, а аз така се стреснах, че едва не изпуснах книгите. — Допада ми как е написана, но нямам представа за какво става дума. Другата е повече по вкуса ми, дори още в началото се досетих кой е убиецът.
— Странно е, че ги четеш едновременно — отбелязах и поставих книгите обратно на масичката.
— Романът на Патерсън чета за удоволствие — отвърна тя. Отиде в кухничката, погледна за миг (както ми се стори и с копнеж) бутилката вино, сетне взе кана с безалкохолна напитка от хладилника, на чиято врата Кира вече бе „написала“ три думи с магнитните букви: КИ, МАТИ и ХОХО (навярно е имала предвид гръмко кикотещия се Дядо Коледа). — Не, не се изразих вярно. И двете книги чета за удоволствие, но „Бартълби“ ще обсъждаме с групата. Всеки вторник имаме сбирка в библиотеката. Остават ми още десет страници до края.
— Значи участваш в литературен кръжок.