— Не знам — промълвих. Спомних си почукването по изолационния панел, докато стоях на стълбището към мазето. Спомних си думата, изписана с магнитни букви върху вратата на хладилника, както и риданието на невидимото дете. Усещах се не само вледенен, а вцепенен. „Главоболие, но в нервите“ — прекрасно сравнение. Тъкмо това изпитваш, когато нещо се пресегне над стената, разделяща реалния и измисления свят, и те докосне по тила.
— Може би са призраци — добави Мати с пресилена усмивка. Личеше, че наистина е много уплашена.
Понечих да й разкажа какво се случва в „Сара“, но се отказах. Имаше реална опасност да се отплеснем в обсъждане на паранормалните явления и да забравим реалния свят, в който Макс Девор се опитваше да открадне едно дете.
— Точно така — подхвърлих. — Скоро призраците ще проговорят.
— Жалко, че не виждам добре лицето ти. Стори ми се, че изражението ти се промени, докато разказвах за привиденията. Имаш ли да добавиш нещо?
— Не съм сигурен. Мисля, че е време да поговорим за Кира. Съгласна ли си?
— Да — прошепна тя. В сумрака видях как се напрегна, сякаш се подготвяше за удар.
— Получих призовка — в петък ще ме разпитва Елмър Дърджин, който е настойник ad litem на Кира…
— Този надут пуяк не й е никакъв! — гневно ме прекъсна Мати. — Той е само подлога на Макс Девор, също като Дики Осгуд, любимият търговец на недвижими имоти на моя свекър. Дики и Елмър Дърджин всяка вечер пиеха заедно в бар „Тайгър“… но след като станаха лакеи на Девор, той сигурно им е наредил да не се срещат на публично място.
— Призовката ми връчи помощник-шериф на име Джордж Футман.
— И той е от хората на стареца — едва чуто промълви Мати. — Дики Осгуд е като змия, ала Джордж Футман е истински помияр. На два пъти са го отстранявали от полицията. Още едно провинение и ще работи изцяло за Девор.
— Честно казано, уплаши ме, макар да се постарах да прикрия страха си. А хора, които ме карат да се страхувам, предизвикват гнева ми. Веднага телефонирах на моя агент в Ню Йорк, после наех адвокат, който е специалист по попечителство над деца.
Въпреки че седяхме близо един до друг, не виждах лицето й и не можех да преценя как е приела новината. Ала забелязах, че още стиска страничните облегалки на шезлонга, сякаш очаква да я ударя. А може би съдбата отдавна бе започнала да нанася удари на Мати.
Без да бързам, й предадох разговора с Джон Стороу. Не скрих мнението му, че тъй нареченото равноправие между половете ще улесни съдията да й отнеме детето под предлог, че тя не разполага с достатъчно средства за издръжката му. Подчертах, че Девор сигурно ще разполага с цял отряд адвокати и с куп местни хора, които ще свидетелстват в негова полза, защото са били подкупени от Осгуд. Накрая й казах, че Джон държи до единайсет часа на следващия ден някой от двама ни да му се обади и че предпочита да го потърси тя. Свърших тирадата си и зачаках. Мълчанието се проточи. Чуваха се само песента на щурците и ревът на форсиран двигател. В далечината лампите пред „Лейквю“ изгаснаха — знак, че е настъпил краят на работното време. Мълчанието на Мати не ми се нравеше, страхувах се, че предвещава изблик на гняв, на какъвто са способни само янките. Очаквах тя да ме попита с какво право се намесвам в живота й.
Ала когато Мати най-сетне заговори, гласът й беше като на покрусен човек, който признава поражението си. Сърцето ми се късаше, като я слушах, но не бях изненадан. Казах си, че не бива да се размеквам, защото най-трудното предстои: ще трябва да й намекна, че ще се наложи да избира между своето достойнство и дъщеря си.
Хей, Мати, какво ще избереш?
— Защо го правиш? — попита тя. — Защо си наел прочут нюйоркски адвокат да защитава интересите ми в съда? Това ми предлагаш, нали? Защото аз със сигурност не мога да си го позволя. Имах късмет, че след смъртта на Ланс получих трийсет хиляди долара от застраховката му. Купил бил на майтап застрахователната полица от един приятел, с когото играели софтбол. Ако не бяха тези пари, през зимата щяха да ми вземат караваната заради неизплатени вноски. Шефовете на банка „Уестърн Сейвингс“ сигурно имат слабост към Дики Брукс, но пет пари не дават за Мати Станчфийлд Девор. За работата си в библиотеката получавам чисти четиристотин долара месечно. Значи предлагаш да платиш хонорара на адвоката ми. Така ли е?