Едва сега разбрах какво се е случило в действителност. Ланс Девор се е отнесъл непростимо и непочтително към баща си (защото баща му не е бил кой да е, а прочутият компютърен магнат, комуто никой не се е осмелявал да противоречи). Писал му е, че скъсва всякакви отношения с него, че присъствието му е нежелано в дома на младото семейство (караваната донякъде приличаше на скромната къщурка на дърваря от приказката на братя Грим). Предупредил го е да не се опитва да види новороденото и че ако се осмели да изпрати подаръци, всички ще му бъдат върнати. Навярно писмото е завършвало така: „Не се намесвай в живота ми, татко. Този път прекали и не мога да ти простя!“
Безсъмнено съществуват много начини да се сдобриш с детето си, което ти е обидено — било чрез хитрост или чрез мъдър подход — но кой дипломатичен баща би изпаднал в подобно положение? Онзи, който поне малко познава човешката природа, никога няма да предложи на годеницата на сина си огромно състояние (толкова огромно, че едва ли е осъзнавала какво означава да притежаваш такава сума), за да се откаже от първородното си дете. Освен това Девор се е опитал да подкупи една наивна девойка на седемнайсет години, без да му е известно, че младежите на тази възраст имат романтични схващания за живота. Най-малкото е трябвало да изчака, преди да й направи последното предложение. Може би ще възразите, че се е страхувал да не умре, но доводът е неубедителен. Мати имаше право — дълбоко в сърцето си Макс Девор е вярвал, че ще живее вечно.
В края на краищата не успял да се въздържи. Зад прозореца била шейната, за която мечтаел, която е искал да притежава на всяка цена. Трябвало е само да счупи стъклото и да я вземе. Свикнал бил да действа чрез насилие, ето защо не реагирал на писмото на сина си мъдро, както подхождало на възрастта и на житейския му опит, а се разгневил досущ като дете, което не може да счупи с юмручетата си прозореца на бараката. Ланс не желае баща му да се намесва в живота му, така ли? Добре! Тогава нека живее със селската си красавица в палатка, в каравана или ако ще в обор. Няма да получава три хиляди долара месечно, за да оценява имотите на Макс Девор, а ще си намери някоя мизерно платена работа. Така му се пада, нека разбере как живеят бедните. Какво си въобразява този сополанко, че някой ще търпи капризите му? Няма да стане — уволнен е!
— Не си въобразявай, че като се видяхме със стареца на погребението, сърдечно се прегърнахме, сближени от скръбта. Ала най-неочаквано Макс Девор се държа коректно с мен, ето защо опитах да му отвърна със същото. Предложи да ми плаща издръжка, но аз отказах от страх да няма някаква юридическа уловка.
— Едва ли ти е залагал капан, ала си постъпила правилно. Какво се случи, когато Девор за пръв път видя внучката си? Спомняш ли си?
— До края на живота си няма да забравя сцената. — Тя извади от джоба на роклята си смачкан пакет цигари, извади една и я погледна едновременно с желание и отвращение. — Отказах ги, защото Ланс каза, че цигарите са лукс, който не можем да си позволим и това бе самата истина. Ала старите навици трудно се забравят. Отново пропуших. Купувам си само един пакет седмично и съвестта ме гризе заради излишния разход, но като запаля цигара, се успокоявам. Ти искаш ли?
Поклатих глава. Мати драсна клечка кибрит и на светлината на бледото пламъче лицето й ми се стори неземно красиво. Запитах се каква ли е изглеждала в очите на стария Макс Девор.
— Той се запозна с внучката си пред катафалката, която трябваше да откара на гробището мъртвия му син — продължи младата жена. — Поклонението се състоя в погребалния дом „Дейкин“ в Мотън. Знаеш ли какво представлява поклонението?
— Да — промълвих и си спомних за ритуала преди погребението на Джоана.
— Капакът на ковчега беше поставен, но опечалените все пак се „сбогуваха“ с Ланс. Излязох да изпуша една цигара. Накарах Ки да седне на стъпалата пред погребалното бюро, за да не я дразни димът, и застанах на тротоара. В този момент пристигна грамадна сива лимузина. Бях виждала подобни коли само по телевизията. Веднага се досетих на кого принадлежи. Прибрах пакета с цигари в чантата си и извиках на Ки да дойде при мен. Тя защапука по тротоара и като се приближи, се вкопчи в ръката ми. Вратата на лимузината се отвори, появи се Рожет Уитмор, която държеше кислородна маска. Но Макс Девор, който слезе след нея, в този момент не се нуждаеше от кислородна маска. Забелязах, че е висок — не колкото теб, Майк, но все пак доста висок. Носеше сив костюм, а черните му обувки бяха излъскани до блясък.