Учителката поклати глава.
— Не, не, заповядай.
Прекоси стаята до малкото бюро и се настани зад него.
— Какво има?
— Чудех се дали бихте ме освободили от танцовата забава в събота?
Маргарет Брадли я изгледа изумено. За миг не можеше да повярва на ушите си. Да не се пусне някой на месечната танцова забава се считаше за най-тежкото наказание. Момичетата бяха готови на всичко, само да не бъдат лишени от тази привилегия. Това беше единственият път, когато допускаха момчета в пределите на пансиона.
— Не разбирам — каза тя.
Рина се загледа в пода.
— Просто не ми се иска да ходя.
Причината не беше, че момчетата не я харесват. Учителката знаеше, че е точно обратното. Стройната, шестнадесетгодишна блондинка, застанала пред нея, биваше наобиколена от момчетата на всяка забава. Произхождаше от добро семейство. Марлоу бяха известни в Бостън. Баща й беше банкер, вдовец.
— Искането е много странно — каза тя. — Трябва да имате някаква причина?
Рина остана загледана в пода, без да отговори.
Маргарет Брадли направи усилие да се усмихне.
— Хайде — каза тя с приветлив тон, — можете да говорите с мен. Не съм чак толкова по-възрастна от вас, че да не мога да ви разбера.
Рина вдигна поглед към нея и тя се изненада от дълбокия страх, който се отразяваше в очите на момичето. После страхът премина и тя пак се загледа в пода.
Учителката стана и заобиколи бюрото. Улови Рина за ръката и я поведе към един стол.
— Вие се боите от нещо! — каза тихо тя.
— Не мога да понасям докосването им — каза Рина тихо.
— Им? — попита зачудена Маргарет Брадли. — На кого?
— На момчетата. Всички искат да ме докосват, а кожата ми настръхва от това. — Изведнъж Рина вдигна поглед. — Всичко би било наред, ако искаха само да танцуваме или да си поговорим, но те винаги се стараят да те мъкнат някъде насаме.
— Кои момчета? — Гласът на учителката стана рязък. — Веднага ще спрем допускането им тук.
Изведнъж Рина се изправи.
— По-добре да си ходя — каза нервно тя. — И без това не очаквах да ме разберете. — Тръгна към вратата.
Почакайте! — гласът на Маргарет Брадли беше заповеднически. Рина се обърна и я погледна. — Направил ли е някой от тях нещо повече от… от това да се допира до вас?
Рина поклати глава.
— На колко сте години?
— На шестнадесет — отговори Рина.
— Предполагам, че би трябвало вече да знаете, че всички момчета са такива.
Рина кимна.
— Чувствувах същото, когато бях на вашата възраст.
— Така ли? — запита Рина. Нотка на облекчение се прокрадна в гласа й. — Аз мислех, че съм изключение. Никое от другите момичета не изпитва същото като мен.
— Глупачки! — Гласът на учителката бе изпълнен с гняв, но тя бързо се овладя. Нямаше смисъл да позволява на горчивината да я издаде. — Тъкмо смятах да си направя чаша чай — каза тя. — Нали ще пиете един и вие?
Рина се поколеба.
— Ако не ви затруднявам.
— Съвсем не — каза Маргарет Брадли. — Седнете и се настанете удобно. Чаят ще бъде готов след минутка.
Тя влезе в малката кухня. Изненада се, като забеляза, че си тананика, докато включваше горелката под чайника.
— Мисля, че едно лято в Европа отсега до есента, когато постъпи в пансиона на Смит, ще й бъде от голяма полза — каза Маргарет Брадли.
Харисън Марлоу се наведе напред и загледа учителката през бялото пространство на застланата за вечеря маса. После погледна Рина, седнала срещу нея. Видяното му вдъхваше доверие. Спретната, симпатична млада жена в края на двадесетте си години, предположи той. Носеше костюм в семпла кройка, почти мъжки стил, който сякаш издаваше професията й. Нямаше и следа от глупавото държане, така типично за съвременните млади жени. Нито капка лекомислие. Беше много сериозна и делова.
— Аз и майка й често си говорехме, че Рина трябва да посети Европа — започна колебливо той.
— Никое момиче не се счита за окончателно оформено, ако не е прекарало известно време там: — увери го учителката.
Марлоу кимна бавно. Отговорна работа беше отглеждането на една дъщеря. Едва ли бе съзнавал това допреди няколко месеца, когато бе влязъл в хола един ден и завари Рина там.
Беше облечена в тъмносиня рокля, която я правеше да изглежда някак по-възрастна от годините си. Златисторусата й коса блестеше в полумрака.