— Здравей, татко.
— Рина! — възкликна той. — Какво правиш тук?
— Мислех си колко ти е тежко да се прибираш в тази огромна къща и да стоиш сам — обясни тя. — Затова реших да си дойда за няколко дни от училище.
— Но… но какво ще стане с уроците ти?
— Лесно ще наваксам.
— Но…
— Не се ли радваш да ме видиш, татко? — прекъсна го тя.
— Разбира се, че се радвам — бързо каза той.
— Тогава защо не ме целунеш? — Тя изви буза към него. Той я целуна. Когато се изправяше, тя го задържа с ръка. — Сега аз ще те целуна.
Целуна го по устата с топлите си устни. После изведнъж се засмя.
— Мустаците ти боцкат!
Той й се усмихна.
— Винаги казваш така — гордо отвърна той. — Още от момиченце.
— Но вече не съм момиченце, нали, татко?
Той я погледна — прекрасна, почти жена в тъмната си рокля.
— Мисля, че не — каза.
Тя се отправи към шкафа.
— Предполагам, че ще пийнеш нещо преди вечеря.
Бутилките бяха заредени. Той отиде при шкафа. Видя, че е приготвила дори натрошен лед.
— Какво ще вечеряме? — попита той.
— Накарах Моли да приготви любимото ти ядене. Печено пиле с картофи rissole.
— Добре — каза той, посягайки към бутилката уиски. Гласът й спря ръката му.
— Не би ли предпочел едно мартини? Отдавна не си го пил.
Той се поколеба за миг, после посегна за бутилката джин. Едва когато се обърна, забеляза, че държи в ръката си две чаши. Странна власт имаше навикът. Изви се да остави едната чаша на шкафа.
— Не може ли и аз, татко? Надхвърлих шестнадесет. На много момичета от пансиона родителите им позволяват да вземат по един коктейл преди вечеря.
Той я загледа, после изля половината от чашата обратно в шейкъра. Подаде й полупълната. Вдигна своята за тост. Тя се усмихна и отпи внимателно от чашата.
— Чудесно е! — каза тя със същите думи и със същия тон, които бе чувал толкова често от жена си.
Усети как топлите, неудържими сълзи напират в очите му и бързо се извърна, за да не ги забележи. Ръката й улови ръката му и той се обърна към нея. Очите й бяха изпълнени със съчувствие. Остави я да го притегли бавно на кушетката до нея.
И изведнъж той не беше вече баща. Бе просто един самотен мъж, разхълцан на гърдите на своята майка, съпруга, дъщеря. Усещаше младите й, здрави ръце около раменете си и пръстите, които леко галеха косата му. Чу шепнещият й глас:
— Бедният татко, бедният татко.
И тъй внезапно, както бе дошъл, мигът отмина и той усещаше вече само твърдите, стегнати гърди, прилепнали към бузата му. В полуунес вдигна глава.
— Струва ми се, че постъпих глупаво — каза смутено той.
— Не, татко — тихо промълви тя. — За пръв път в живота си почувствувах, че вече не съм дете. Почувствувах се пораснала и нужна някому.
Той се насили и се усмихна уморено.
— Имаш достатъчно време да пораснеш.
По-късно, след вечеря, тя дойде и седна на облегалката на креслото му.
— Няма да се върна в училище — каза тя. — Ще остана у дома и ще се грижа за теб.
Той се усмихна.
— Много скоро ще ти омръзне — каза. — Ще ти липсва училищният живот, приятелите, момчетата…
— Момчета! — презрително изсумтя тя. — Мога да мина без тях. Мръсни дребни животинчета, които само се мотаят около човека. Не мога да ги понасям.
— Не можеш ли? — шеговито попита той. — А какъв вид мъже предпочита ваше величество?
Тя го погледна много сериозно.
— Мисля, че по-възрастните — каза. — Може би някой като теб. Някой, който ще ме накара да се чувствувам спокойна, сигурна и необходима. Момчетата само се опитват да получат нещо от теб, да се покажат по-силни, да изтъкнат колко са важни.
— Защото са млади — засмя се той.
— Зная — отговори му все така сериозно тя. — Затова именно ме плашат. Интересува ги само желанието им, пет пари не дават за мен. — Наведе се и го целуна по темето. — Толкова е хубава посивялата ти коса. — В гласа й се появи нотка на съжаление. — Колко жалко, че не мога да се омъжа за теб. Аз те обичам, татко.
— Не! — рязко се сопна той, толкова рязко, че дори сам се изненада от яростната реакция.
— Какво „не“, татко? — запита тя изумена.
Той се изправи на крака и я погледна строго.