Выбрать главу

— Не, няма да останеш у дома! Утре се връщаш в пансиона. Ще кажа на Питърс да те откара.

Тя го погледна и очите й започнаха да се пълнят със сълзи. Изведнъж пак се превърна в малкото момиченце.

— Не ме ли обичаш, татко? — проплака тя. — Не искаш ли да остана при теб?

Той я изучава известно време, после състраданието го завладя.

— Разбира се, че те обичам, мила — каза тихо. — Но нали виждаш: не може човек да се затвори в черупка, за да се избави от заобикалящия го свят.

— Аз искам да бъда само с тебе, татко!

— Не, дете, не! — каза търпеливо той. — Зная, че днес чувствуваш и мислиш така, но един ден, като пораснеш, като се омъжиш и имаш собствени деца, ще разбереш.

Тя се отскубна от прегръдката му и го изгледа сърдито.

— Не! — прогърмя тя. — Никога няма да се омъжа! Никога няма да имам деца! Никога няма да позволя на някое от гадните момчета да сложи ръце върху мен!

— Рина! — възкликна той изумен.

Тя го загледа тъпо, после сълзите отново обляха лицето й.

— О, татко! — проплака тя с болезнен, скръбен глас. — Нима не виждаш? Не аз, ти си този, който не разбира!

— Рина, мила! — каза той и посегна към нея. Но тя вече бе избягала от стаята. Чу я да тича по стълбището, после вратата се затръшна.

Бавно се върна към настоящето, загледан през дългата маса към учителката, после към Рина. Очите й блестяха в очакване.

— Сигурен съм, че ако майката на Рина бе жива, мис Брадли — каза Марлоу със странно официален тон, — щеше да бъде толкова щастлива, колкото съм аз, поверявайки дъщеря ни във вашите способни ръце.

Маргарет Брадли бързо сведе поглед към супата, така че той не забеляза триумфа в очите й.

— Благодаря ви, мистър Марлоу! — каза сдържано тя.

9.

Останаха на палубата, докато отминаха статуята на Свободата и остров Елис, после водата стана стъкленозелена и брегът не се виждаше.

— Вълнувате ли се? — запита мис Маргарет Брадли.

— Направо е приказно.

Маргарет се усмихна.

— Ще става все по-хубаво и по-хубаво. Но сега е най-добре да се върнем в каютата и да отпочинем преди вечеря.

— Но аз съвсем не съм уморена — възрази Рина.

— Ще бъдете — каза твърдо, но вежливо Маргарет. — Шест дни ще бъдем на борда на „Левиатан“. Ще имате достатъчно време да разгледате всичко.

Тя кимна с мълчаливо одобрение, когато влязоха в каютата. Харисън Барлоу не се скъпеше, щом ставаше дума за дъщеря му. Беше първокласна каюта, с двойно легло и отделна баня. Не беше се колебал и когато тя му бе споменала, че Рина ще се нуждае от нов гардероб. Напротив, просто бе подписал чек за хиляда долара и й бе казал, че ако те не стигат, е достатъчно само да му се обади.

Бяха взели някои дреболии от Ню Йорк: останалото трябваше да купят от Париж. Но без да споменава пред Рина, тя бе поръчала някои работи и бе наредила да ги натоварят направо на парахода. С нетърпение чакаше да види изражението на лицето на Рина, когато ги зърнеше.

Кутиите бяха върху леглото, но тя не привлече вниманието й върху тях. Искаше да издебне подходящия момент. Свали лекото пролетно манто и се отпусна в креслото. Отвори чантата и извади пакет цигари. Едва след като запали, усети, че Рина я наблюдава. Сети се, че Рина никога не я бе виждала да пуши.

Тя й подаде пакета.

— Ще вземеш ли една?

Рина се поколеба.

— Хайде — настоя тя. — Все едно. Ще видите колко европейки пушат: те не са провинциалистки като нас.

Наблюдаваше как Рина си пали цигарата и се засмя, когато тя се закашля.

— Не поглъщайте дима.

Рина задържа дима в устата си и бавно го издуха.

— Така ли?

Маргарет се засмя.

— Добре.

— Забавно е, мис Брадли.

Маргарет я погледна.

— А сега, когато сме вече на път, мисля, че можем да изоставим формалностите. Отсега нататък можеш да ме наричаш Пеги. — Тя стана. — Би ли желала да се изкъпеш първа, Рина?

Рина поклати глава.

— Не, мис Брадли, можете да идете първа, ако искате.

Маргарет поклати глава усмихната.

— Пеги.

— Исках да кажа — Пеги.

— Така е по-добре — каза Маргарет.

Тя вдигна поглед към Рина, която, излизайки от банята, пристягаше шнура на хавлията. Дългата й руса коса, падаща по раменете, изглеждаща още по-сребриста на фона на тъмния тен. На вратата леко се почука. Рина я погледна въпросително.