— Поръчах шери — обясни тя. — Действува добре на апетита първия ден в открит океан. Установила съм, че предпазва от морска болест.
Тя пое подноса от стюарда и подаде една чаша на Рина.
— Наздраве! — каза усмихнато и бавно отпи от питието.
— Приятно е — отбеляза Рина.
— Радвам се, че ти хареса.
Рина бавно остави чашата.
— Да облека ли новия си син костюм за вечеря?
Маргарет прие сепнато изражение.
— Вечерите в първа класа са официални, Рина.
— Имам няколко бални рокли — сети се Рина. — Мога да облека една от тях.
— Не са ли от онези ужасни рокли, които обличат на училищните танцови забави?
Обидено изражение се появи на лицето на Рина.
— Мислех ги за хубави.
— За деца, може би — засмя се Маргарет. — Но не и за една млада дама на път за Европа.
— Тогава не зная какво да облека — каза безпомощно Рина.
Достатъчно бе дразнила момичето.
— Онези кутии на леглото са твои — каза уж небрежно тя. — Мисля, че ще намериш нещо подходящо в тях.
Изразът на лицето на Рина, когато отвори пакетите, оправда напълно надеждите на Маргарет. Рина извади черна официална рокля, която прилепна на тялото й, разкривайки голите й рамене. Когато след час влязоха в салона за вечеря, всички мъжки погледи ги проследиха.
Маргарет се присегна фамилиарно през масата и потупа Рина.
— Изглеждаш чудесно, скъпа.
Маргарет отпусна хавлията и се обърна да се огледа в огромното огледало. Доволна от отразения образ, тя плъзна ръце по тялото си, после се протегна доволна. Малките й гърди с дребни зърна не бяха по-едри от тези на много мъже, бедрата й бяха плоски, а краката прави.
Нахлузи копринената пижама, бързо закопча копчелъка на дългите панталони с мъжка кройка, след което сложи плътно прилепващото болеро. Среса черната си коса назад и я закрепи с фиби. Пак се огледа в огледалото. На пръв поглед малцина биха определили дали е жена, или мъж.
Доволна излезе от банята и влезе в каютата.
— Можеш да влезеш, Рина.
Рина вторачи изумена поглед в нея.
— Мис Брадли… Пеги, аз… тази пижама!
— Харесва ли ти? — усмихна се Маргарет.
Рина кимна. Маргарет се зарадва.
— Направена е от оригинална китайска коприна. Една приятелка ми изпрати плата от Сан Франциско. Сама съм ги кроила. — Едно нещо определено можеше да се каже за Сали — имаше добър вкус. От всичко, което някога й бе подарявала, тази пижама бе любимата й.
Рина стана от стола и измъкна от гардероба една памучна нощница. Тръгна към банята.
— Почакай! — каза Маргарет. Отиде до своя гардероб и извади малка кутия. — Докато пазарувах, ти купих и няколко нощници.
Наблюдаваше лицето на Рина, когато отвори кутията.
— Но те са от истинска коприна!
— Боях се, че ще си носиш онези ужасни училищни ризи.
Рина загледа кутията.
— Различен цвят за всеки ден от седмицата — каза тя. — Толкова са прекрасни, че не зная коя да сложа най-напред.
Маргарет пак се усмихна.
— Защо не сложиш бялата тази вечер?
— Добре — съгласи се Рина. Взе я и се запъти към банята. На вратата спря.
— Не зная как да ти благодаря, Пеги — промълви развълнувано тя. — Правиш всичко да изглежда прекрасно.
Маргарет се засмя щастлива.
— Точно така исках да бъде за теб — каза тя. Погледна Рина, сякаш току-що й бе хрумнало, и продължи:
— Какво ще кажеш да си направим малко празненство? Докато се преобличаш, ще поръчам бутилка шампанско.
— Би било чудесно — усмихна се Рина. — Винаги съм мечтала да пийна шампанско, но татко никога не ми е позволявал.
— Това ще бъде една малка наша тайна — засмя се Маргарет и присегна за телефона. — Обещавам ти, че няма да му кажа.
Рина остави чашата и се закиска.
Маргарет се излегна на стола, все още държейки своята чаша за крехката дръжка.
— На какво се смееш?
— Нощницата ми шумоли и от нея изскачат малки искрици, когато се движа.
— Статично електричество — обясни Маргарет. — Коприната е много добър проводник.