— Това не е нищо — бързо каза Маргарет. — Всички момичета са влюбени в братята си.
— Всъщност знаеш ли, той не ми беше брат, аз съм осиновена.
— Откъде знаеш, че си го обичала? — попита Маргарет и лека нотка на ревност се появи в гласа й.
— Зная — отговори Рина. — Мисля, че и той ме обичаше.
— Така ли? — запита Маргарет още по-ревниво. — Да не би да те е… да сте?
Рина загледа встрани.
— Никога преди не съм говорила с някого за това.
— На мен можеш да кажеш — подкани я Маргарет. — Аз съм ти приятелка. Между нас няма тайни.
— Няма ли да ми се разсърдиш?
— Няма да ти се разсърдя — почти рязко каза Маргарет. — Разкажи ми!
Гласът на Рина бе заглушен от възглавницата.
— Не му давах да ме докосва, защото се боях от това, което може да се случи. После, един ден, той влезе в стаята ми и ми върза ръцете за леглото с колана, а след това… го стори. Толкова ме болеше!
— Не те е обичал толкова, щом ти е причинил болка.
— Обичаше ме! — възрази разпалено Рина. — Не разбираш ли, Пеги? Аз исках да го стори. Непрестанно го дразнех и възбуждах и когато го стори, разбрах, че го обичам. Но той излезе на разходка заедно с мама с лодката и се удавиха. — Тя се разхълца. — Аз бях виновна, защото исках да ми го направи. Не разбираш ли, че аз трябваше да умра, а не мама? Тя ми взе мястото в съня. Сега вече не мога да сънувам моя сън.
— Пак ще сънуваш сънищата си — каза бавно Маргарет, улавяйки ръката на Рина, като привлече главата й към гърдите си.
— Не, няма!
— Ще сънуваш! — убедено каза Маргарет. — Разкажи ми всичко и аз ще ти помогна.
Рина спря да хълца.
— Мислиш ли, че ще можеш? — запита тя, впила очи в лицето й.
— Разкажи ми и ще видим.
Рина пое дълбоко дъх.
— Сънувах, че съм мъртва и всички са край леглото ми разплакани. Чувствувах колко много ме обичат и желаят, защото ме молеха да не умирам. Ала нищо не можех да направя. Бях мъртва.
Маргарет почувствува как по тялото й минават студените тръпки на възбудата. Бавно се изправи на крака.
— Затвори очи, Рина — каза тихо тя, — и ние ще изиграем съня ти. Кой искаш да бъда?
Рина я погледна свенливо.
— Искаш ли да бъдеш Лади?
— Ще бъда Лади — отвърна Маргарет. — Сега затвори очи.
Маргарет погледна момичето. Изведнъж очите й се напълниха със сълзи. Рина беше мъртва. Рина действително беше мъртва.
— Рина! — зарида дрезгаво тя. — Моля те, не умирай! Моля те!
Рина не помръдна и Маргарет падна на колене край леглото.
— Моля те, Рина. Не мога да живея без теб! — Наведе се над леглото и обсипа лицето на Рина с целувки.
Изведнъж Рина отвори очи, горда усмивка озари лицето й.
— Ти наистина плачеш — каза тя и пръстите й помилваха бузата на Маргарет. После, доволна, пак затвори очи.
Маргарет бавно й смъкна нощницата.
— Ти си прекрасна — прошепна тя. — Ти си най-прекрасната жена на света. Не може такава красота да умре.
Рина вдигна поглед към нея.
— Наистина ли мислиш, че съм прекрасна?
Маргарет кимна. Изрита панталона на пижамата и го остави да се свлече на пода.
— Погледни ме само, за да разбереш колко си красива. — Тя улови ръката на Рина и я притисна към гърдите си, после я плъзна по корема към бедрата. — Виж колко съм плоска, като мъж. — Бавно се плъзна в леглото до Рина и замилва нежно гърдите й, притискайки устни до меките й, хладни бузи.
— Толкова ми е добре с теб, толкова съм сигурна — прошепна Рина. — Не си като другите момчета, не ми е приятно да ме докосват. Страхувам се от тях. А от теб не се страхувам.
Маргарет се претъркаля с болезнен вик, а коленете й разтвориха краката на Рина.
— Обичам те, Рина! Моля те, не умирай!
Притисна устни към устата на Рина. Мигновено усети пламъка на търсещия й език, после долови дрезгавия шепот:
— Лади, обичам те!
10.
Рина погледна часовника си. Беше два и половина.
— Наистина трябва да вървя — каза тя.
— Да бързате след такъв обяд? — Жак Дешам разтвори ръце. — Но това е светотатство. Трябва да пийнете нещо, преди да тръгнете.
Рина се усмихна на стройния, посивял avocat:
— Но… Аз…