— Вашата приятелка не е отговорът — каза той. Тя го изгледа.
— Пеги няма нищо общо с това. Тя ми е добра приятелка. Нищо повече.
Той се усмихна многозначително.
— Забравяте, че сте във Франция? Няма нищо лошо, разбираме тези неща. Обаче не разбирам вас. Вие не сте типът, който живее така.
Тя усети как лицето й вече пламти.
— Не мисля, че е много красиво от ваша страна.
Той се засмя.
— Не е — призна искрено. — Но не ми се иска да ви гледам как се похабявате.
— Мислите, че би било по-добре, ако ходех да спя с някой недодялан хлапак, който не знае нищо и пет пари не дава какво чувствувам? — запита ядовито тя.
Той поклати глава.
— Не. Съвсем не. Искам да легнете не с друг, а с мен.
— Кое ви кара да мислите, че с вас би било по-различно?
Той я погледна в очите.
— Това, че аз съм мъж, а не младеж. Защото искам да ви създам удоволствие. Младежите са като бикове: мислят само за себе си. В това сте права. Но това още не ви дава право да мислите, че само жените знаят как се прави любов. Има и мъже, които държат сметка за чувствителността.
— Като вас например? — попита саркастично тя.
— Като мен. Мислите ли, че се срещам непрестанно с вас само от интелектуален интерес?
Изведнъж тя се разсмя.
— Поне сте искрен.
— Голям поклонник съм на истината.
Няколко месеца по-късно, един дъждовен следобед, тя влезе в апартамента му и стана точно както казваше той. Беше внимателен и нежен и никак не я заболя. И през цялото време усещаше силата си, силата да го доведе до краен екстаз, от който нямаше връщане, силата, която не можеше да се превърне в ужас за нея, защото можеше да направлява нея или него.
Загледа го как си закопчава ризата пред огледалото.
— Жак?
— Какво има, сладка моя? — обърна се той.
Тя протегна ръце към него.
— Ела тук, Жак.
Той отиде до леглото. Бързо се наведе и целуна голите й гърди.
— Когато се любиш, мила — каза той, — зърната ти набъбват като узрели морави сливи. Сега са като дребни рози и макове.
— Беше както каза, че ще бъде, Жак.
— Радвам се.
Тя хвана здравите му, загорели ръце в своите и ги загледа. Златната брачна халка блесна в очите й. Вдигна поглед към лицето му.
— Мисля, че с удоволствие ще ти стана метреса — прошепна тихо тя.
— Bon — каза той. — Надявах се да се съгласиш. Затова наех този малък апартамент. Можеш да се настаниш още тази нощ.
Тя се удиви.
— Да се преместя тук?
Той кимна.
— Ако не ти харесва, мога да намеря друг.
— Но аз не мога! Какво ще стане с Пеги?
— Какво да стане с нея? — Той сви рамене. — Тази история е fini.
— Не можем ли да караме така? Ще се срещам с теб тук, когато пожелаеш.
— Искаш да кажеш, че няма да дойдеш тук?
Тя поклати глава.
— Не мога. Какво ще прави Пеги? Тя се нуждае от помощта ми за поддържането на апартамента. Освен това, ако баща ми разбере, ще ме убие.
— А не се тревожи, че живееш с тази… с тази lesbienne? — горчиво запита той.
— Ти не познаваш баща ми. Там в Бостън въобще не мислят за такива неща.
— Той за каква я смята?
— Каквато винаги е била — отговори тя. — Моя учителка, моя компаньонка.
Той се изсмя.
— Да, наистина ти е била учителка.
— О, Жак — каза тя огорчено. — Недей разваля всичко. Защо да не можем да продължаваме така?
Той я погледна.
— Значи не искаш да се преместиш тук?
— Не мога — повтори тя. — Не разбираш ли, не мога.
Той се изправи и отиде до гардероба. Дозакопча си ризата и взе връзката.
— Не виждам каква е разликата. В края на краищата, ти си женен. Колко време мислиш, че ще можеш да отделяш за тук?
Той я изгледа.
— Това е съвсем друго — рече хладно той.
— Друго ли? — викна гневно тя. — Защо да е друго за теб, а за мен не?
Той впи поглед в нея.
— Един мъж може да изневерява на жена си, както и тя на него, ако има желание за това. Но мъжът никога не може да изневери на любовницата си, нито на жената на своя любовник.
— Но Пеги не е мъж!
— Не, не е — каза навъсено той. — Тя е нещо по-лошо от мъж. Рина го изгледа за миг. После гордо вдигна глава.