— Хиляда франка — промълви той.
Паван погледна търговеца, постепенно възвръщайки самоувереността си.
— Хиляда франка? — попита презрително той.
— Тогава хиляда и петстотин — измърмори Леокадиа.
Паван бе завладян от безкрайната борба между твореца и търговеца. Той се обърна към колегите си:
— Предлага ми само хиляда и петстотин франка!
Извъртя се пак към търговеца.
— Ни сантим по-малко от две хиляди и петстотин и аванс, за да направя скулптурата от жената, която ми позира за това! — викна той.
Леокадиа се загледа в пода.
— Как мога да дам аванс, като не познавам модела?
Паван се завъртя около себе си. Моделите се спогледаха любопитно, чудейки се коя ли от тях бе позирала за точно тази част от статуята. Ала не беше никоя от тях. Изведнъж ръката на Паван се вдигна.
— Вие! — извика той и посочи с пръст. — Елате тук!
Обърнаха се и проследиха насочения пръст. Рина замръзна на място. Лицето й пламна, нечии ръце я издърпаха напред, насочвайки я към скулптора.
Паван й сграбчи ръката и я обърна към търговеца. За пръв път Леокадиа погледна някого. Почти веднага отново отмести поглед.
— Съгласен — промърмори той.
Дълбок, ликуващ вик се изтръгна от гърлото на скулптора. Той сграбчи Рина в прегръдките си и възторжено я целуна по двете бузи.
— Ще живееш завинаги, мила моя! — гордо заяви той. — Ще изваям красотата ти от камък, да те славословят през вековете!
Рина се разсмя. Лудост. Всички бяха луди. Паван запя похотливо и я увлече в ексцентричен танц. Вдигна я на пиедестала, където бе стояла статуята. Тя усети подръпване от ръце върху роклята, върху бельото. Присегна с ръце да се подпре на стената, за да не падне, и скоро остана напълно гола на пиедестала. Странна тишина се възцари в стаята.
Паван бе този, който я свали. Метна някаква дреха върху нея и тя се запъти към банята. Една от моделите й подаде разкъсаните дрехи. Рина ги пое и затвори вратата зад гърба си. След малко пак се появи.
Пеги я очакваше. По-скоро задърпа, отколкото поведе Рина към вратата и я затръшна подир двете.
Изведнъж една от завесите около съзнанието на Амру Сингх се вдигна. През тънката дървена преграда зад главата си той дочу смътни гласове.
— Полудяла ли си?
— Не е толкова важно, Пеги!
— Ами ако се появи във вестниците? Ще се разнесе и ще го изнесат върху първите страници на вестниците в Бостън!
Гласът на Рина прокънтя весело.
— Представям си заглавията — каза тя. — Бостънско девойче, избрано за най-хубавата п… в Париж!
— Ти като че ли се гордееш с това?
— Че защо не? Единственото нещо, което сама съм извоювала за себе си.
— Щом се разчуе, всички мъже в Париж ще хукнат подир теб. Предполагам, че това ще ти хареса.
— Може би. Време е да поизрасна и да престана да вярвам в твоите истини.
Чу се звук от яростна плесница, после сърдит глас:
— Ти си курва, долна курва, а курвите заслужават това!
Настъпи мигновена тишина.
— Казах ти никога да не правиш това!
Той долови шума на втора плесница.
— Курва, кучка! Това е единственият език, който разбираш! — настъпи пауза, после… — Рина! — в гласа се долавяше стаена уплаха. Амру Сингх си помисли, че тонът прилича на този на дресьор на тигри, влязъл в клетката само за да разбере, че някогашното тигърче се е превърнало в безпощаден звяр. — Какво правиш? Махни тази обувка!
След това се чу напрегнат писък и шумът на тяло, което пропада, премятайки се диво в дългата стълбищна шахта. И за пръв път, откак помнеше някой от присъствуващите, Амру Сингх напусна един прием преди разотиването на последните гости.
Рина стоеше до парапета с пепеляво лице, загледана надолу в стълбищната шахта. Обувката й с високо, островърхо токче, все още бе в ръката й. Той взе обувката и като се наведе, я намести на крака й.
— Не съм я докоснала!
— Зная — каза тихо Амру Сингх.
Изведнъж тя се отпусна в ръцете му. Той долови лудото, изплашено пулсиране на сърцето й върху гърдите си.
— Тя се плъзна и се прекатури през парапета!
— Не казвайте нищо на никого! — прошепна заповеднически той. — Оставете аз да говоря.
После вратата зад тях се отвори и двама напускащи гости се появиха. Амру Сингх се обърна към тях, притискайки с ръка главата на Рина към гърдите си, така че тя едва виждаше, камо ли да заговори.