— Стана злополука — каза спокойно той. — Повикайте лекар.
Усети плачът на Рина върху рамото си. Погледна надолу към блестящата светлоруса коса. Странно доволен израз се появи в тъмните му, дълбоки очи.
Предчувствието му се бе сбъднало. Богинята на Злото, Кали, бе нанесла своя удар. Но този път тя нямаше да получи невинна душа като ново жертвоприношение за своята мощ, независимо че грижливо бе поставила всички улики.
12.
Рина бе застанала на глава, подпряла тяло върху стената, когато Жак влезе в апартамента. Той я изгледа, плъзгайки очи по стройното, облечено в гимнастически костюм тяло, и по разпилените на пода блестящи коси.
— Какво правиш? — учтиво запита той.
Тя му хвърли една обърната надолу усмивка.
— Стоя на главата си.
— Това виждам — отвърна той. — Но защо?
— Амру Сингх казва, че така е много добре за мозъка. Кръвта измива мозъка и гледаш на света от нова перспектива. Прав е. Нямаш си представа колко различен изглежда светът отдолу нагоре.
— Не ти ли каза Амру Сингх как човек може да целуне едно момиче, което стои на главата си? — запита той засмян.
— Не — отвърна тя. На лицето й се появи палава усмивка. — Но аз сама се сетих! — изпъна гръб и бързо разтвори крака.
Той се разсмя. Не можеше да се сгреши подканата в това „V“ на стената. Бързо се наведе напред, постави глава между изопнатите крака и я целуна.
Тя се засмя и се стовари на пода.
— Радвам се да чуя смеха ти — каза той. — Отначало не се смееше много.
— Не ми беше до смях.
— А сега си вече щастлива?
Очите й продължаваха да се смеят, когато го погледна.
— Много щастлива. — Беше съвсем различна от замаяното момиче, което бе видял през онази нощ, преди няколко месеца. Припомни си телефонното повикване.
— Мосю Дешам? — запита един дълбок, тих глас.
— Oui? — отвърна той в полусън.
— Извинете, че ви нарушавам почивката — продължи гласът на френски с типичен, макар и не съвсем британски акцент. — Казвам се Амру Сингх. С мен е една ваша приятелка, госпожица Рина Марлоу. Тя се нуждае от вашата помощ.
Беше вече разбуден.
— Сериозно ли е?
— Твърде сериозно — отговори Амру Сингх. — Стана злополука с госпожица Брадли. Загина при падане и полицията е на път да създаде неприятности.
— Дайте ми да говоря с госпожица Марлоу.
— За нещастие тя не може да дойде на телефона. В състояние на пълен шок е.
— Къде се намирате?
— В студиото на господин Паван, скулптора. Знаете ли къде е?
— Да — бързо отговори Жак. — Ще бъда там след половин час. Междувременно й кажете да не разговаря с никого.
— Вече се погрижих за това — каза Амру Сингх. — Тя няма да говори с никого до идването ви.
Жак не можа да разбере какво е имал предвид Амру Сингх, докато не видя пепелявото лице на Рина и празния поглед в очите й. Полицията ефикасно я бе изолирала в стаичката на студиото.
— Вашата приятелка е в тежко шоково състояние, мосю — каза инспекторът, когато Жак му се представи. — Изпратих да повикат лекар.
Жак леко се поклони.
— Много сте любезен, инспекторе. Бихте ли ми казали какво се е случило? Аз току-що пристигнах, след като един общ приятел ми се обади по телефона.
Инспекторът разтвори широко ръце.
— Чиста формалност, мосю. Госпожица Брадли паднала от стълбището. Необходими са ни показанията на госпожица Марлоу, която единствено е била с нея по това време.
Жак кимна. Сигурно се криеше и още нещо, помисли си той. Иначе защо Амру Сингх трябваше да го вика?
— Може ли да вляза в стаичката?
— Разбира се, мосю — поклони се този път инспекторът.
Жак влезе. Рина седеше на малък стол, полускрита от висок мъж с тюрбан.
— Мосю Дешам?
Жак се поклони.
— На вашите услуги, мосю Сингх. — Хвърли поглед към Рина. Тя не го виждаше.
Когато Амру Сингх заговори, гласът му беше мек, сякаш говореше на дете:
— Вашият приятел мосю Дешам е тук, госпожице.
Рина вдигна празен, невиждащ поглед.
Жак погледна въпросително Амру Сингх. Тъмните очи на младежа бяха непроницаеми.