— Бях толкова уморена — продължи Рина. — Винаги, когато дремна през деня, ме заболява главата. Бих желала един аспирин.
— Ще повикам сестрата.
— Остави, аз ще я повикам — каза бързо Рина. Направи опит да си вдигне ръката, за да натисне бутона над главата си, ала не успя.
Погледна надолу. Ръката й беше привързана отстрани към леглото. В една вена под лакътя й бяха забили игла, прикачена към дълга тръбичка, водеща до обърната надолу бутилка, окачена на стойка.
— За какво е това?
— Лекарят мислеше, че би било по-добре, ако не те будят за храна — обясни бързо Айлин. Наведе се над леглото и натисна бутона.
Почти веднага сестрата се появи на прага. Пристъпи бързо към леглото и застана до Айлин, поглеждайки към Рина.
— Будни ли сме? — запита тя с професионална жизненост.
Рина бавно се усмихна.
— Будни сме — каза отпаднало тя. — Вие сте нова, нали? Не би помня.
Сестрата хвърли бърз поглед към Айлин. Тя се грижеше за Рина от деня на постъпването й в болницата.
— Аз съм нощната сестра — спокойно отговори тя. — Току-що постъпих.
— Винаги имам главоболие, когато спя следобед — повтори Рина. — Чудех се дали бих могла да получа аспирин?
— Ще повикам лекаря — засуети се сестрата. Рина обърна глава.
— Трябва да си преуморена — каза тя на Айлин. — Защо не се прибереш вкъщи да си починеш? Цял ден си била тук.
— Не съм уморена. И аз подремнах малко следобед.
Лекарят влезе в стаята и Рина се обърна към вратата. Очите му примигваха иззад очилата.
— Добър вечер, мис Марлоу. Отпочинахте ли си?
— Доволно, докторе — усмихна му се Рина. — Но ме заболя главата. — Тя сви вежди. — Все пак, странно главоболие.
Той се приближи до леглото и положи пръсти на китката й, търсейки пулса.
— Странно ли? — попита, загледан в часовника си. — Защо го намирате за странно?
— Особено ме заболява, когато се опитвам да се сетя за някое име. Помня вас, познавам и приятелката си тук — тя посочи към Айлин, — но щом се опитам да ви назова по име, главоболието се появява и не мога да се сетя.
Лекарят се засмя и отпусна ръката й.
— Няма нищо необикновено. Някои видове мигренни главоболия карат хората да забравят и собствените си имена. Вашето не е такова, нали?
— Не, не е — отговори Рина.
Лекарят извади от джоба си офталмоскоп и се наведе.
— Искам да погледна в очите ви с това — каза той. — Така ще имам възможност да видя през тях и може би ще открием, че главоболието ви не е нищо друго, освен преумора на очите. Не се бойте.
— Не се боя, докторе — отговори Рина. — Веднъж в Париж един лекар ме гледа в очите с такова нещо. Мислеше, че съм припаднала. Но аз не бях. Само бях хипнотизирана.
Той сложи палец в крайчето на окото и повдигна клепача. Натисна някакъв бутон в уреда и един светлинен лъч се появи в миниатюрния отвор.
— Как се казвате? — попита небрежно той.
— Катрина Остерлааг — отговори тя веднага. После се засмя. — Виждате ли, докторе, казах, че главоболието ми не е чак толкова лошо. Все още си зная името.
— Как се казва баща ви? — запита той, премествайки уреда на другото око.
— Харисън Марлоу. Виждате ли, и това зная.
— Как се казвате? — запита пак той, докато светлината чертаеше полукръг в горния край на окото.
— Рина Марлоу — отговори тя. Засмя се гласно. — Не можете да ме измамите, докторе.
Загаси светлината и се изправи.
— Не, не мога — каза той и се усмихна.
Вратата се отвори и двама санитари дотъркаляха голям квадратен апарат. Наместиха го отстрани на леглото, до лекаря.
— Това е електроенцефалограф — спокойно обясни лекарят. — Използува се за измерване на електрическите импулси, излъчвани от мозъка. Понякога е много полезен за установяване на източника на главоболия: тогава може да ги лекуваме.
— Изглежда твърде сложен — отбеляза Рина.
— Не е — отвърна той. — Всъщност е много просто. Ще ви обясня, докато работим.
— Аз си мислех, че главоболието се оправя с аспирин.
Той се засмя заедно с нея.
— Е, знаете какви сме ние, лекарите — каза. — Как бихме си оправдали хонорара, ако цялата ни работа се свеждаше до предписването на няколко хапчета?