Тя пак се засмя, а лекарят бързо се обърна към Айлин. Кимна й мълчаливо, посочвайки с очи вратата. Беше се обърнал вече към Рина, когато тя я отвори.
— После ще се върнеш, нали? — запита Рина.
Айлин се обърна. Санитарите вече включваха апарата, а сестрата помагаше на лекаря да приготви Рина.
— Ще се върна — обеща Айлин. Пристъпи навън и внимателно затвори вратата зад себе си.
Мина почти час, преди лекарят да излезе от стаята. Отпусна се на стола срещу Айлин и ръката му затърси из джоба. Измъкна смачкан пакет цигари, който поднесе към нея. Тя си взе една, а той драсна клечка кибрит, поднасяйки я най-напред на нея, а после на себе си.
— Е? — запита го напрегнато тя.
— Ще знаем повече, като проучим електроенцефалограмата — каза той, дръпвайки от цигарата. — Но вече забелязахме признаци на увреждане в някои нервни центрове.
— Моля ви, докторе — каза тя. — Обяснете го с думи, които мога да разбера.
— Да, да — съгласи се той. Пое дълбоко дъх. — Мозъкът показва вече признаци на увреждане в някои нервни центрове. Това именно я затруднява да си спомни прости, всекидневни неща като имена, места, време. Всичко в паметта й е настояще — няма минало, вероятно няма и днес. Напрежението от несъзнателното усилие да си припомни всички тези дребни неща причинява главоболието.
— Но това не е ли добър признак? — попита с надежда тя. — За пръв път от седмица насам тя изглежда почти нормална.
— Зная колко сте загрижена — внимателно промълви той. — И не желая да съм песимист, но човешкият механизъм е странна машина. Само благодарение на изключителната си физическа издръжливост се държи толкова добре. Продължават да я обземат вълни от изключително висока температура, които разрушават всичко по пътя си.
— Искате да кажете, че пак ще изпадне в делириум?
— Искам да кажа, че температурата пак се покачва — отговори той.
Айлин се изправи бързо и тръгна към вратата.
— Мислите ли, че мога да поговоря с нея, преди да заспи?
— Съжалявам — поклати глава той. — Температурата й почна да се покачва двадесетина минути след като излязохте. Сложих й упойка, за да облекчи болката.
Тя вторачи поглед в лекаря.
— О, господи! — бавно изрече тя. — Докога, докторе? Докога ще страда така?
— Не зная — предпазливо каза той. Улови я за ръката. — Дайте да ви закарам до вкъщи? Нищо не можете да направите тази нощ, повярвайте ми. Тя заспа.
— Аз… бих желала да я погледна само за миг — каза колебливо Айлин.
— Може, но трябва да ви предупредя. Да не се стреснете от нейния вид. Трябваше да отрежем повечето от косата й, за да направим електроенцефалограмата.
Айлин затвори вратата на кабинета и тръгна към бюрото. Няколко предварителни скици за костюми на един нов филм чакаха нейното одобрение. Щракна лампата и отиде до вградения бар.
Взе бутилка скоч и напълни една чаша с кубчета лед. Покри леда с уиски, върна се до бюрото, седна и започна да изучава скиците. Отпи от уискито, докато ги гледаше.
Натисна един бутон на рамката на креслото и светналата на тавана лампа огря скиците. Завъртя стола към пиедестала отляво, като се опитваше да си представи модела на роклята.
Но очите й се пълнеха със сълзи. Скиците избледняха и тя виждаше само Рина, застанала на пиедестала с ярката светлина върху дългите й руси коси, чийто гневни, отрязани кичури заобикаляха отпуснатата на възглавницата глава.
— Защо трябваше да го сторите, за Бога? — проплака тя вбесена. — Защо трябва винаги да разрушавате красотата? Няма ли достатъчно грозота на този свят?
Сълзите замъглиха очите й, но през тях тя все още виждаше Рина, когато за пръв път застана на пиедестала и бялата коприна обгръщаше тялото й.
Не беше много отдавна. Само преди пет години. Бялата коприна бе за булчинска рокля. Когато Рина се женеше за Невада Смит.
15.
Замисленото като скромна церемония бракосъчетание се превърна в цирк, най-големия рекламен парад на Холивуд. И всичко заради Дейвид Улф, който най-после отведе в леглото червенокосата статистка, изпълняваща незначителна роля в „Ренегатът“.
Макар да беше младши писач, само една стъпка по-високо от най-дребната служба в отдела, и да получаваше едва трийсет и пет седмично, Дейвид беше фигура, що се отнася до жените. Това можеше да се обясни само с една дума. Фаворизация. Бърни Норман му беше вуйчо.