Айлин отиде до гардеробната и плъзна вратите. Шест чифта циркови трика, всяко с различен цвят, висяха вътре. Рина измъкна едно и се обърна към Айлин, придържайки костюма пред себе си.
— Стават все по-малки и по-малки.
Айлин се усмихна.
— Лично Бърни се разпореди за тези. В края на краищата заглавието на филма е „Момичето на летящия трапец“.
Взе костюма и го държа, докато Рина се събличаше. Рина обърна гръб, като си свали роклята и се замъчи да влезе в тесния костюм.
— Уф! — изпъшка тя. — Може би не трябваше да ям тези сандвичи!
Айлин пристъпи назад и заоглежда костюма.
— По-добре стъпи на пиедестала — каза тя. — Трябва да оправя някои неща.
Отбеляза с креда нужните корекции.
— Готово — каза тя. — Дай да видим следващия.
Рина присегна назад да освободи кукичките. Една от тях засече.
— Трябва да ми помогнеш, Айлин. Не мога да се измъкна.
Слезе от пиедестала и се обърна с гръб към Айлин. Айлин сръчно се справи. Дрехата рязко се разтвори и пръстите й усетиха голия гръб на Рина. Изтръпнаха от допира с твърдата, топла плът. Айлин почувствува кръвта да пулсира в слепоочията й. Бързо пристъпи назад, като че ли бе докоснала нажежено желязо. Неведнъж се бе изкушавала, но не биваше да позволи подобно нещо да й създаде неприятности. Години наред бе работила, за да получи тази длъжност.
Рина смъкна горната част на костюма до кръста и се замъчи да свали трикото от бедрата си. Погледна към Айлин.
— Страхувам се, че пак трябва да ми помогнеш.
Лицето на Айлин беше непроницаема маска.
— Стъпи на пиедестала! — нареди тя.
Рина се върна на пиедестала и се обърна към нея. Айлин задърпа дрехата, а пръстите й изгаряха всеки път, щом докоснеше Рина. Най-после трикото поддаде и Айлин усети как Рина потръпна, когато ръката й случайно се плъзна по меката копринена окосменост.
— Студено ли ти е? — попита Айлин, пристъпвайки назад.
Рина я погледна за миг, после извърна очи.
— Не — отговори тя с нисък глас, измъквайки крака от трикото. Вдигна го и го подаде на Айлин.
Айлин посегна към костюма, докосна ръката на Рина и вече не можеше да я пусне. Бавно вдигна поглед към Рина и сърцето й се стегна. Рина пак потръпна.
— Не — прошепна тя с все още извърнат поглед. После добави: — Моля те, недей.
Айлин чувствуваше, като че ли сънува. Нищо вече не беше реално.
— Погледни ме! — заповяда тя.
Рина бавно изви глава. Очите им се срещнаха и Айлин долови тръпките. Видя как зърната на Рина набъбваха на гърдите като разбудени червени макове сред бяло поле.
Пристъпи към нея и зарови лице в бледите, меки като коприна косми между бедрата. За миг останаха неподвижни, после тя усети ръката на Рина да гали нежно косата й. Пристъпи назад и Рина се свлече в прегръдките й.
Айлин почувствува как сълзите бликнаха от очите й.
— Защо? — проплака неистово тя. — Защо трябваше да се омъжваш за него?
Както обикновено Невада се събуди в четири и половина сутринта, нахлузи чифт износени дънки и отиде в конюшнята. Също както обикновено, по пътя затвори вратата между спалните им, за да разбере Рина, че е излязъл.
Каубоят го очакваше с димящо канче горчиво, черно кафе. Разговорът им следваше всекидневния ритуал, докато Невада го поведе към конюшнята, където провериха всички ясли. Последна беше яслата на Уайти. Невада спря пред него.
— Д’утро, мойто момче — прошепна той.
Конят промуши глава над преградата и погледа Невада с големите си, интелигентни очи. Завря нос в ръката на Невада, търсейки неизменната бучка захар. Не се разочарова.
Невада отвори портата и влезе в яслата. Прокара ръце по гладките, лъскави хълбоци на животното.
— Малко позатлъстяваме, мойто момче — прошепна той. — Така е, като нямаме много работа напоследък. Няма да е зле да те поразтъпча малко.
Без да проговори, каубоят му подаде голямото седло, което лежеше върху преградата между двете ясли. Невада го плъзна на гърба на коня и го затегна. Мушна желязото в устата му и изведе коня от конюшнята. Възседна го пред дървената, боядисана в бяло постройка.
Потегли по пътеката, която водеше към арената за упражнения, изградена специално за него в подножието на хълма, зад къщата. На минаване забеляза сивите, остри върхове на кулите на покрива.