Сети се за статията във „Варайъти“. Устната му се изви иронично. Ето че бе направил най-търсения филм на годината и нито веднъж, през целия този период, никой не го бе потърсил, за да започне друг. Времето на големите уестърни бе минало. Много скъпи излизаха.
Утеши се, че поне не беше единственият. Том Микс, Кен Мейнърд, Гей Гибсън, Холт — всички бяха на същия хал. Мейнърд бе опитал да се бори. Направи няколко филмчета за „Юнивърсал“, скалъпвани по за пет дни. Невада бе гледал един от тях. Не бяха работа за него. Слаб филм, лошо озвучен. Половината време човек дори не можеше да разбере какво казват актьорите.
Том Микс бе опитал друго. Замина за Европа с шоу за Дивия Запад и ако можеше да се вярва на вестниците, той и конят му Том бяха пожънали луд успех. Може би заслужаваше да се помисли затова. Неговата трупа продължаваше да се радва на успех. Ако се включеше в нея, би било още по-добре. Трябваше да го стори или да хваща китарата.
Това беше новият уестърн — пеещ каубой и китара. Почувствува лека погнуса при самата мисъл за това. Оня дребен, бузест Джин Отри бе наложил стила. Единствената трудност, както бе чул от един каубой, била да го пазят да не падне от коня. Също и Текс Ритър я караше добре.
Невада отново погледна къщата. Това беше най-голямата глупост от всички — капан на стойност четвърт милион долара. Необходими бяха над двайсет прислужници за поддръжката и парите, хвърлени в нея, се стопяваха тъй, както глутницата прерийни вълци разкъсваха заблуден елен. Направи бърза равносметка на имуществото си.
Говедовъдната ферма в Тексас тъкмо бе започнала да се изплаща, когато депресията удари, и сега имаше щастие, че поне не му носи загуба. Процентите от продажбата на играчки и каубойски костюми с името на Невада Смит спадаха, тъй като децата прехвърлиха непостоянната си преданост към други звезди. Останали му бяха единствено дялът от шоуто „Дивият Запад“ и ранчото за развеждащи се в Невада. Те носеха най-много по две хиляди месечно. Само поддръжката на къщата надхвърляше шест хиляди месечно. Рина бе предложила да поеме част от разходите, но той бе отказал, понеже смяташе, че уреждането на сметките е задължение на мъжа. Но сега, дори след изплащането на банковия заем за „Ренегатът“, той знаеше, че не ще му бъде възможно да поддържа къщата, без да бръкне в основния си капитал. Най-разумно бе да се избави от нея. Трябваше да се примири със загубата. Талберг от „Метро“ му бе предложил сто и петдесет хиляди. Така поне щеше да си спести комисионната.
Реши се. Нямаше полза от това да седи тук и да очаква позвъняването на телефона. Ще потегли с шоуто и ще продаде къщата. Почувствува се по-добре. Реши да каже на Рина, щом тя се върне от студиото довечера.
Телефонът на стълба в края на оградата остро иззвъня. Подкара коня натам.
— Да?
— Мистър Смит? — беше гласът на лакея.
— Да, Джеймс — каза той.
— Мисис Смит би желала да закусите с нея в лятната стая.
Невада се поколеба. Странно как бързо прислугата се ориентираше кой е важната личност в семейството. Сега Джеймс използуваше същия тон на отдалеченост към него, които някога бе използувал към Рина.
Чу как прислужникът си прочиства гърлото.
— Да кажа ли на мисис Смит, че ще дойдете, сър? — запита той. — Мисля, че тя очаква някакви фотографи от списанието „Скрийн Старс“.
Така значи. Невада почувствува как го обзема негодувание. За пръв път от месеци насам Рина го викаше за закуска, а то било с рекламна цел. Миг след това съжали за помислите си. В крайна сметка, какво бе виновна тя. Работеше денонощно от месеци насам.
— Кажете й, че ще дойда веднага, щом прибера коня — каза той.
— Още една снимка как наливате кафе на Невада — каза фотографът — и ще приключваме.
Невада си вдигна чашата и протегна ръка през масата към Рина. Тя вдигна сребърното чайниче и го задържа над чашата. Професионално и автоматично двамата се усмихнаха.
Бяха ги прекарали през всичко. Снимка как Рина пържи яйца с бекон, докато той наднича през рамото й, да види какво се готви, препичането на филийките, поднасяне на пикантни хапки един на друг. Всичко, което читателите на популярни списания очакваха да прочетат за филмовите звезди. Смяташе се, че това ще им създаде представа за домашен уют.
След като фотографите си прибраха вещите и си тръгнаха, настъпи кратка неловка тишина. Невада заговори пръв: