— Слава богу, че свърши.
— И аз се радвам — каза Рина. Поколеба се, после хвърли поглед на стенния часовник. — Най-добре да тръгвам. Трябва да бъде в гримьорната в седем и половина.
Накани се да стане, когато телефонът до нея иззвъня.
Пак седна и взе слушалката.
— Ало?
Невада долови пукането на глас в слушалката. Рина го погледна странно, после заговори:
— Добро утро, Луела — каза тя с приятен глас. — Не, не ме събуждаш, Невада и аз тъкмо закусвахме… Да, правилно — „Момичето на летящия трапец“. Чудесна роля… Не, Норман реши да не заема Гейбъл от „Метро Голдуин Майер“. Казва, че само един мъж би могъл да се справи с ролята… Разбира се. Невада. Тя е само за него. Почакай, ще те свържа с него.
Тя закри слушалката с ръка.
— Обажда се Парсънс — заговори бързо тя. — Вчера Бърни реши, че ти трябва да играеш ролята на цирковия ездач. Луела проверява дали е така.
— Какво става? — запита сухо Невада. — „Метро“ не му ли зае Гейбъл?
— Не ставай глупав! Вземи слушалката!
— Ало, Луела?
Познатият, сладникав глас замляска в ухото му:
— Моите поздравления, Невада! Чудесно, че пак ще играете срещу прекрасната си жена!
— Един момент, Луела — засмя се той. — Не бързайте толкова. Не съм се заловил за филма.
— Не си ли! — Ето ти нова сензация за Парсънс. — Защо?
— Вече се съгласих да тръгна с моето шоу „Дивият Запад“ — обясни той. — Това ще ме обвърже поне за шест месеца. Докато ме няма, Рина ще потърси друго жилище. Мисля, че ще ни бъде по-удобно в някоя по-малка къща.
Гласът й стана делови:
— Продавате „Хилтоп“?
— Да.
— На Талберг ли? — попита тя. — Разбрах, че той се интересувал.
— Не зная — каза той. — Няколко души се обадиха.
— Ще ме уведомите ли, когато решите?
— Разбира се.
— Няма неприятности между двама ви, нали? — проницателно попита тя.
— Луела! — засмя се той. — Знаете, че няма нищо такова.
— Радвам се! И двамата сте толкова мили — каза тя. Поколеба се за момент. — Съобщете ми, ако има някакви новини.
— Непременно, Луела.
— Всичко хубаво на двама ви.
Невада остави слушалката и погледна през масата. Не бе възнамерявал да стане по този начин, но вече нямаше какво да се прави.
Лицето на Рина бе побеляло от гняв.
— Можеше да кажеш най-напред на мен, преди да го разтръбиш на целия свят!
— Имал ли съм възможност? — възрази той, раздразнен въпреки желанието си. — За пръв път от месеци насам разговаряме двамата. Освен това ти можеше да ми кажеш за филма.
— Цял ден вчера Бърни се опитваше да се свърже с теб, но ти не вдигаше телефона.
— Чист блъф — каза той. — През целия ден си бях у дома и никой не е звънил. А пък и не бих приел подаянията му — нито пък твоите.
— Може би ако понякога измъкваше нос от твоите конюшни, би могъл да разбереш какво става по света.
— Зная какво става — възрази ядосан той. — Не е нужно да се правиш пред мен на филмова звезда.
— О, какъв смисъл има? — попита горчиво тя. — За какво въобще се ожени за мен?
— Или ти за мен? — попита той с не по-малка горчивина.
Докато се гледаха един друг, истината внезапно изплува и за двамата. Бяха се оженили, защото и двамата знаеха, че са се загубили един друг и отчаяно искаха да задържат остатъците. Осъзнавайки това, гневът им се стопи тъй бързо, както се бе появил.
— Прощавай — изрече той. Тя го погледна над чайничето.
— И ти. Казах ти, че развалям всичко, до което се допра, че не съм добра за теб.
— Не ставай глупава — възрази той. — Не ти си виновна. Така или иначе, трябваше да се случи. Нещата в професията се променят.
— Не говоря за професията — каза Рина. — Говоря за теб и мен. Трябваше да се ожениш за някоя, която би ти създала семейство. Аз не ти дадох нищо.
— Не можеш да поемаш цялата вина. И двамата се опитахме посвоему, но никой от двама ни нямаше това, което бе нужно на другия. Работата е в това, че и двамата сгрешихме.
— Не съм в състояние да пледирам за развод, докато не завърша филма — каза тя с приглушен глас. — Не възразявам, ако ти направиш необходимото преди това.
— Не, мога да почакам — спокойно отговори той.
Тя хвърли поглед към стенния часовник.