— Не е име — отсече бързо Норман. — Пиесата е важна за нас. Трябва да й осигурим печалба. Рина никога не е правила филм, който да не донесе печалба.
— Може — съгласи се Дънбар. — Но може ли да играе?
— Няма по-добра актриса в Холивуд. Вие сте режисьор. Идете следобед у дома й с ръкописа и сам ще видите.
— Мистър Норман…
Обаче Норман вече го бе уловил под ръка и го водеше към вратата.
— Бъдете справедлив, мистър Дънбар. Дайте възможност на момичето, поработете с него. После, ако все още мислите, че не става, ще видим.
Продуцентът така ловко се бе отървал от него, че сам не разбра как се озова пред затворената врата, наблюдаван от трите секретарки.
Усети лицето си да пламва и за да прикрие смущението си, отиде до момичето, което се намираше най-близко до вратата.
— Бихте ли ми казали къде живее мис Марлоу? — запита той. — И как се стига дотам.
Секретарката се усмихна.
— Мога да направя нещо повече, мистър Дънбар — каза делово тя и взе телефона. — Ще наредя кола да ви вземе и да ви закара.
Следобедът, преди да отиде в дома на Рина, Клод Дънбар се отби в едно кино, където се въртеше последният й филм. Наблюдаваше екрана със смесица от очарование и ужас. Несъмнено момичето бе прекрасно. Можеше дори да види, че в нея имаше нещо животинско, което дразнеше инстинктите на известна част от публиката. Ала не беше подходящ тип за пиесата, която щеше да снима на филм.
Момичето в пиесата беше сериозно, вглъбено, наплашено. При опитите да си възвърне паметта, изглеждаше измъчено, изтощено, смазано от горещината на пустинята. Фактът, че е жена, предизвикваше желанието у мъжете, а не физическата й пищност. И чак при кулминацията на пиесата се разкриваше коренът на нейните страхове — собствената й склонност към похот.
На екрана Рина бе възбуждаща, дръзка, съзнаваща своята сексуалност и непрекъснато парадираше с нея пред публиката, ала в играта й нямаше финес. И все пак, честно казано, той долови жизнеността, лъхаща от нея. Щом се появеше на екрана, независимо кой друг бе в кадър, той не можеше да откъсне поглед от нея.
Излезе от киното и се прибра в хотела, откъдето трябваше да го вземе колата. Както винаги, когато биваше разтревожен, той телефонира на майка си.
— Знаеш ли коя са определили да играе ролята във филма, мамо?
— Коя? — запита майка му с обикновеното си спокойствие.
— Рина Марлоу.
— Не! — гласът на майка му бе ужасен.
— Да, мамо — каза той. — Мистър Норман каза, че не могли да вземат Бети Дейвис.
— Добре, направи кръгом и се прибирай у дома! — твърдо каза майка му. — Кажи на мистър Норман, че трябва да мислиш за авторитета си, че ти е обещал Дейвис и че няма да приемеш за нейна заместничка това русокосо създание.
— Но аз вече казах на мистър Норман, че ще поговоря с мис Марлоу. Той обеща да се опита да намери някоя друга, ако не остана доволен след срещата си с нея.
— Добре — каза тя. — Но помни, че най-важна е твоята цялост. Ако не останеш напълно доволен, прибирай се право у дома.
— Да, мамо — каза той. — Желая ти здраве.
— Аз също, и внимавай! — отговори майка му, приключвайки техния ритуал при сбогуване.
Рина влезе в стаята, където той я очакваше, облечена в плътно, черно трико, което покриваше тялото й от стъпалата до врата. Светлорусата й коса бе дръпната назад и навита на кок на тила. Не носеше грим.
— Мистър Дънбар — каза тя, пристъпвайки към него, без да се усмихне и протегна ръка.
— Мис Марлоу — отговори той, улавяйки ръката. Беше изненадан от силата на пръстите й.
— Очаквах да се запозная с вас — каза тя. — Слушала съм много за вас.
Той се усмихна доволен.
— И аз съм слушал много за вас.
Тя вдигна поглед и за пръв път се усмихна.
— Не се и съмнявам — каза тя без злоба. — Затова дойдохте при мен още през първия си ден в Холивуд. Вероятно се чудите за какъв дявол настоявам да играя в „Слънчеви петна“?
Нейната откровеност го изуми.
— А защо, наистина мис Марлоу? Не сте човек, който да създава неприятности на колегите си. И без това работите много усърдно.
Тя се отпусна в един стол.
— Майната им на колегите — каза небрежно тя. — Предполага се, че съм актриса. Е, за себе си искам да разбера наистина ли съм актриса, или не. И вие сте единственият режисьор, който може да ми помогне да открия това.