Той я изгледа за миг.
— Четохте ли сценария?
Тя кимна.
— Спомняте ли си първата реплика на момичето, когато то пристига в лагера?
— Да.
— Прочетете ми я — каза той, като и подаде сценария.
Тя взе сценария, ала не го отвори.
— „Казвам се Мери. Да, така е, мисля, че се казвам Мери.“
— Вие казвате текста, мис Марлоу — заяви той смръщен, — без да мислите върху него. Не предавате мъките на момичето, което полага усилие да си спомни името. Опитайте така. Не мога да се сетя за името си, но ако можех, щеше да ми е познато. Име, с което са ме наричали цял живот, а пък ми е трудно да си го спомня. Макар че е име, което често се споменава в църква и съм го споменавала дори в молитвите си. Ето че се връща. Мисля, че го напипах. Казвам се Мери. Да, така е. Мисля, че се казвам Мери.
Рина го изгледа смълчана. Изправи се и отиде до камината. Сложи ръка на полицата, обърнала му гръб. Дръпна кока на косата си и тя се разпиля по раменете й, когато отново се обърна към него.
Лицето й бе навъсено и напрегнато, когато заговори:
— „Казвам се Мери“ — промълви дрезгаво тя. — „Да, така е. Мисля, че се казвам Мери“.
Той почувствува как кожата му настръхна, докато я гледаше. Винаги изтръпваше така, когато нещо велико се раждаше на сцената.
Бърни Норман дойде на снимачната площадка едва в последния снимачен ден. Поклати глава, когато отвори вратата и пристъпи вътре. Трябваше да размисли повече, преди да вика този хомо за режисьор. А и преди това трябваше да провери дали е с всичкия си акъл, щом се остави да го навият да закупи пиесата. Всичко около нея беше налудничаво.
Най-напред графикът за снимане трябваше да се отложи с един месец. Режисьорът поиска тридесет дни, за да репетира с Рина. Норман трябваше да отстъпи, когато Рина заяви, че няма да продължи, докато Дънбар не каже, че е готова. Това му струваше сто и петдесет хиляди само за заплати за престой.
После режисьорът настоя всичко да се направи точно така, както е било на сцената. По дяволите сметката. Другите петдесет хиляди се изнизаха там. И като капак на всичко, Дънбар държеше звукът на всяка сцена да е идеален. Никакво превъртане, никаква десинхронизация. Всяка дума идеална, както се изговаря на сцената. Не го интересуваше колко дубъла ще са необходими. Че и какво ли ще го интересува, копелето му с копеле, си помисли Норман. Нали не бяха негови пари?
Филмът надхвърли с три месеца графика. Милион и половина, хвърлени на вятъра. Присви очи, когато стъпи на ярко осветената сцена.
Слава богу, това беше последният кадър. Сутринта пред колибата, когато момичето отваря вратата и намира двамата мъже мъртви — по-младият убил по-възрастния, а след това се самоубил, съзнавайки бездната, до която го е довело момичето. Тя трябва само да погледне двамата, да поплаче малко и да поеме към пустинята. Проста работа. Нищо не можеше да се сбърка. Десет минути и ще е свършило.
— По местата!
Двамата актьори се проснаха пред вратата на колибата. Един помощник-режисьор и скриптерката свериха разположението им с помощта на направени преди това снимки и пооправиха някои детайли. Ръката на единия от актьорите бе на погрешно място; на бузата на другия се бе появило някакво петно.
Норман видя Дънбар да кимва.
— Готови! — Моментна тишина, после Дънбар подвикна. — Действие!
Норман се усмихна на себе си. Това беше лека работа. Този път нямаше какво да се изкусурява звукът. Вратата на колибата започна бавно да се отваря. Рина пристъпи и погледна двамата мъже.
Норман изруга наум. Как нямаше достатъчно разум това лайно, поне да й цепне малко роклята. Предполагаше се, че се намират в пустинята — но не, роклята й стигаше до врата, като че ли е посред зима. Този Дънбар си имаше работа с най-хубавите цици в бранша и да вземе да ги скрие!
Камерата започна да се приближава за едър план. Рина бавно повдигна глава и я загледа. Миг. Втори.
— Плачи, дявол да те вземе! — завика Дънбар. — Плачи!
Рина примигна с очи. Нищо не излезе.
— Стой! — изкрещя Дънбар. — Излезе на сцената, стъпвайки върху един от легналите мъже, за да я достигне. Изгледа Рина.
— В тази сцена се очаква да заплачеш. Забрави ли? — саркастично каза той.
Тя кимна мълчаливо.
Той се обърна и се върна на мястото си до камерата, Рина пак влезе в колибата и затвори вратата зад себе си. Помощник-режисьорът и скриптерката пак провериха всичко, после се оттеглиха.