Тя се мъчеше да се освободи от прегръдките на двама червендалести полицаи, докато минаваше покритата с бяло носилка.
— Бебето ми! — пищеше тя. — Пуснете ме да си видя бебето!
Санитарите минаха безучастно покрай нея и излязоха навън. Дейвид зърна тълпата репортери отвън, когато вратата се отвори и затвори. Тръгна надолу по стълбището и пак чу писъците на старицата.
Успяла бе да се отскубне от единия полицай и с една ръка се бе уловила за стълбищния парапет.
— Ти уби сина ми, кучко! — острият, писклив глас изпълни цялата къща. — Ти го уби, защото разбра, че се връща при мен! — Старицата успя да освободи и другата си ръка. Искаше да се изкачи по стълбището.
— Разкарайте тази полудяла бабичка навън! — Дейвид се обърна, сепнат от резкия глас, долетял отгоре.
Там стоеше Айлин с гневен израз на лицето.
— Разкарайте я навън! — изсъска разярено тя. — И без това лекарят си има достатъчно главоболия с Рина, за да е нужно да слуша и тази дърта кучка!
Дейвид улови погледа на Ричардс и му кимна. Ричардс мигновено пристъпи до единия от полицаите и му зашепна нещо. Изоставили всякаква учтивост, двамата полицаи сграбчиха отново мисис Дънбар, единият й запуши безцеремонно устата с ръка и като я влачеха, измъкнаха я от стаята. Миг по-късно някаква странична врата се затръшна и настъпи тишина.
Дейвид пак погледна към стълбището, но Айлин бе изчезнала. Пристъпи към Ричардс.
— Казах на момчетата да я отведат в клиниката на Колтън — обясни бившият полицай.
Дейвид кимна одобрително. Доктор Колтън си знаеше работата. Студиото му изпращаше много от своите звезди, да останат там на сухо. Той ще се погрижи да не говори с никого, преди Дейвид да я види и намери начин да я умири.
— Обади се в студиото да изпратят двама от твоите хора. Не искам никакъв журналист тук, след като полицията си отиде.
— Вече го сторих — отговори Ричардс и го улови за ръката. — Ела в хола. Искам да те запозная с лейтенант Стенли.
Лейтенант Стенли бе седнал край малката телефонна масичка във формата на бъбрек, разтворил бележник пред себе си. Стана и се ръкува с Дейвид. Беше слаб, бледолик и сивокос мъж и Дейвид си помисли, че прилича повече на счетоводител, отколкото на детектив.
— Много неприятна работа, лейтенант — каза Дейвид. — Подразбрахте ли вече какво се е случило всъщност?
Лейтенантът кимна.
— Мисля, че почти сме го сглобили. Няма съмнение — чисто самоубийство. Все пак, едно нещо ме безпокои.
— Какво?
— Проследихме действията на Дънбар, както обикновено правим — каза детективът. — Тъкмо преди да се върне тук, взел със себе си някакъв младеж от един бар. В бара показал пачка пари, а тук не намерихме нищо. Освен това има няколко синини по главата и гърба, които следователят не може да обясни. Барманът ни го описа подробно и скоро ще го пипнем.
Дейвид го погледна.
— Но каква е ползата? — запита той. — Сигурни сте, че Дънбар се е самоубил: какво повече би могъл да ви каже младежът?
— Някои не се замислят, като пипнат педераст; понапердашват го малко, за да се подърпа, а след това му задигат мангизите.
— Е, и?
— Дънбар не е единственият хомосексуалист в района — продължи лейтенантът. — Ние ги водим на списък, дълъг цял метър. Някои от тях си вършат работата и им се полага известна закрила.
Дейвид хвърли поглед към Ричардс. Началникът на охраната на студиото му върна погледа с безстрастните си очи. Дейвид се обърна пак към полицая.
— Много ви благодаря за разговора, лейтенант — каза той. — Силно впечатление ми направи експедитивността, с която работихте.
Тръгна към вратата, оставяйки Ричардс и полицая сами. Долови плътния шепот на Ричардс на излизане.
— Слушай, Стен — казваше едрият бивш полицай, — стигне ли това до пресата, ще се забърка голяма каша и могат да се нанесат непоправими щети на студиото, то и така, с това самоубийство е достатъчно напечено.
Дейвид излезе навън и прекоси фоайето към стълбището. Много умно бе постъпил, вземайки стария сержант със себе си. Сега беше сигурен, че в пресата няма да се спомене за никой друг. Качи се по стълбището и влезе в малката всекидневна, водеща към спалнята на Рина. Айлин се беше отпуснала изтощена на стола. При влизането му вдигна очи.