Присъствието на заседанието бе както обикновено. Няколко пенсионирани бизнесмени и няколко жени, които се шляеха по улиците и десетината им акции им даваха правото да си убият тук времето; онези директори на компанията, които случайно се намираха в града, и служителите на компанията от кантората в Ню Йорк.
Едва след приключването на формалностите, когато Норман изиска правата на дирекционния съвет, той почувствува, че нещо не е в ред. Докато говореше Дан Пиърс, импресариото, и един друг мъж, чието лице му бе познато, но чието име Норман не можеше да си спомни, влязоха в залата и седнаха на първия ред в малката аудитория.
Един заместник-президент, отговарящ за продажбите, почтително прочете одобрения от Норман списък на кандидатите за директори. Друг заместник-президент, отговарящ за работата в чужбина, — също почтително предложи да се приеме предложението.
В този момент се изправи Дан Пиърс.
— Господин президент — заяви той, — аз имам няколко предложения за директори на корпорацията.
— Вие нямате право! — викна Норман от трибуната.
— Съгласно правилника на компанията — възрази Дан Пиърс, — всеки акционер може да представя толкова лица за директори на корпорацията, колкото такива длъжности има!
Норман се обърна към заместник-президента си и към юридическия съветник:
— Вярно ли е?
Адвокатът кимна нервно.
— Уволнен си, глупак такъв! — процеди Норман. Обърна се към Пиърс:
— Това е незаконно! — изрева той. — Опит да се разстрои компанията.
Мъжът, седнал до Пиърс, стана.
— Предложението на мистър Пиърс е съвсем редовно и лично аз мога да засвидетелствувам законното му основание да го направи.
Едва сега Норман си припомни името му — Макалистър, адвокатът на Джонас Корд. Веднага се укроти.
— Надявам се, че можете да докажете акциите си? — запита предпазливо той.
— Разбира се — усмихна се Макалистър.
— Да видя доказателствата. Имам право да поискам това!
— Разбира се, че имате — каза Макалистър. Пристъпи към трибуната и му връчи акционерно удостоверение.
Норман го погледна. Беше акционерно удостоверение, издадено съответно на името на Дан Пиърс за десет акции.
— Това ли са всичките ви акции? — запита невинно той.
Макалистър пак се усмихна.
— Това е достатъчно като доказателство — отвърна той, отклонявайки опита на продуцента да разбере колко акции стоят зад гърба им. — Може ли да продължим с предложенията си?
Норман кимна мълчаливо. Пиърс отново стана и представи шест имена за деветчленния дирекционен съвет. Достатъчно, за да осигурят пълен контрол. Като се изключат неговото и това на Макалистър, всички останали имена бяха непознати за Норман.
Когато дойде време да се преброят гласовете, Макалистър представи на събранието пълномощия за четиридесет и един процента от компанията — двадесет и шест процента на името на Джонас Корд и петнадесет, държани в различни комисионерски къщи. И шестимата предложени от тях бяха избрани.
Норман се обърна към своите администратори. Изгледа ги внимателно за миг, после оттегли шест от своите предложения, оставяйки само себе си, Дейвид и заместник-президента и касиер на дирекционния съвет. Заседанието свърши, той насрочи заседание на дирекционния съвет в кабинета на компанията следобед, за избор на висши служители.
Мълчаливо се запъти към кабинета, а обикновено червендалестото му лице беше пребледняло. Пиърс го спря на вратата.
Норман го изгледа.
— Не разговарям с изменници — каза той. — Върви да разговаряш с Хитлер! — И затръшна вратата.
Дан Пиърс се обърна към Дейвид.
— Дейвид, накарай го да се вслуша в разума — каза той. — Корд ме е упълномощил да предложа три милиона за акциите на дъртака. Два пъти повече от стойността им. Ако не приеме, Корд заяви, че ще обяви компанията за несъстоятелна и акциите ще станат годни само за тапети.
— Ще видя какво мога да направя — каза Дейвид и забърза след вуйчо си.
Сега Норман продължаваше да пъшка, крачейки нагоре-надолу из стаята и заплашвайки с битка за пълномощията. Ще му покаже той на този полудял Корд, че Бърни Норман не е глупак, че не е изградил една индустрия от нищо, с голи ръце, без да има нещо в главата си.
— Почакай! — рязко каза Дейвид. Беше се наситил на глупостите на вуйчо си. Време беше някой да разкрие на стареца житейските истини. — Говориш за битка за пълномощия? — кресна той. — Как ще се бориш с него? С книжни топки, вместо с пари? И ако се бориш, честно казано, мислиш ли, че някой ще те подкрепи? През последните четири години тази компания постоянно губи пари. Най-големият филм, който направихме през това време, бе „Ренегатът“ — филм на Корд, не наш. И най-големият филм на пазара днес е „Небесните дяволи“ — пак филм на Корд. Този, който ти не пожела да разпространяваш, защото нямало голяма аванта за теб в него! Да не мислиш, че съществува човек със здрав разум, който би те подкрепил срещу Корд?