Фуражката бе отново на главата на генерала.
— Е, Форестър — попита сухо той, — какво мислите?
Форестър погледна командира си в упор.
— Несъмнено, сър, това е най-добрият съвременен изтребител — заяви той с равен, безстрастен глас. — Предлагам, сър, да пратите група специалисти за незабавна проверка, която да потвърди мнението ми.
— Хм? — изсумтя генералът. — Така ли мислите?
— Така мисля, сър — каза спокойно Форестър.
— Трябва да се вземат и други фактори предвид, Форестър. Имате ли някаква представа колко струва този самолет?
— Не, сър — отвърна Форестър. — Моята единствена отговорност е да дам оценка за качествата на самолета.
— А моите отговорности отиват много по-далеч — каза генералът. — Може би помните, че ние работим с точно определен бюджет.
— Да, сър.
— Моля, имайте това предвид — продължи язвително генерал Гадис. — Ако се хващаме за всяка налудничава идея, която ви мине на вас през главата, от Въздушните сили не биха останали пари да се поддържа армията и един месец.
— Да, сър — каза Форестър с пламнало лице.
Погледнах го, чудейки се защо стои и търпи всичко това. Нямаше логика при авторитета, който имаше. Можеше да напусне армията и да изкарва двайсет пъти повече от сегашната си заплата, в която и да било самолетна компания в страната. Името му бе не по-малко известно от това на Рикенбакер.
Генералът се обърна към Мориси.
— А сега, мистър Мориси — каза той с едва ли не добродушен глас. — С кого да поговорим относно някои цифри и данни за цената на този самолет?
— Можете да говорите с мистър Корд, сър.
— Чудесно! — възкликна генералът. — Да идем в кабинета и да му телефонираме.
— Няма нужда да правите това, генерале — намесих се аз. — Можем да разговаряме и тук.
Генералът ме изгледа, после устните му се разтеглиха в това, което той може би смяташе за приветлива усмивка.
— Не съм възнамерявал да ви обидя, синко. Не свързах имената.
— Няма нищо, генерале.
— Баща ви и аз бяхме приятели — каза той. — През войната купих много от стоката му и, ако нямате нищо против, бих желал да разисквам въпроса с него. Просто в името на старото приятелство, нали разбирате? Освен това, касае се за много голяма сделка и аз съм сигурен, че баща ви би желал лично да се занимае с въпроса.
Почувствах как лицето ми пребледнява. Положих огромни усилия да се овладея. Колко време трябва човек да живее в сянката на другия? Гласът ми прозвуча напрегнат дори в собствените ми уши:
— Сигурен съм, че би желал, генерале. Но се боя, че ще трябва да разговаряте с мен, не можете да говорите с него.
— А защо не? — заинтересува се той отново с леден глас.
— Баща ми е мъртъв от десет години — казах аз, обърнах му гръб и тръгнах към хангара.
2.
Прекосих до задната стаичка, която Мориси използваше за кабинет. Затворих вратата зад себе си и като отидох до бюрото му, измъкнах бутилката бърбън, която винаги държаха там за мен. Сипах си в една картонена чаша и излях уискито в гърлото си. Адски ме изгори. Погледнах си ръцете. Трепереха.
Има хора, които не желаят да са мъртви. Няма значение какво правите с тях. Може да ги заровите в земята, да ги хвърлите в океана или да ги кремирате. А споменът за тях продължава да обръща вътрешностите ви, като че ли са все още живи.
Спомних си какво бе казал баща ми една сутрин в заграденото пространство зад къщата, където държахме конете. Беше скоро след брака му с Рина и аз бях излязъл една сутрин да наблюдавам как Невада обяздва някакъв нов мустанг. Беше към пет часа и първите утринни лъчи се издигаха над главите ни откъм пустинята.
Мустангът беше зъл, жилест, гаден чер копелдак, който всеки път, щом хвърлеше Невада, налиташе озъбен към него и беше готов да го стъпче с копита. Последния път, когато го хвърли, опита дори да се претъркаля отгоре му. Невада се изви встрани и едва успя да се прехвърли през оградата.
Остана задъхан, облегнат на оградата, докато мексиканчетата гонеха мустанга. Резките им викове и крясъци пронизваха утринната тишина.
— Направо е луд — каза Невада.
— Какво смяташ да го правиш? — полюбопитствах аз. Не можеше често да се види как Невада пада три пъти подред.
Мексиканчетата уловиха коня и Невада ги загледа, как го водят обратно.