— След три, може би четири години — отвърнах аз. — Когато натрупа достатъчно самолети и обучени пилоти.
— Откъде ще ги вземе? Сега ги няма.
— Ще ги има — уверих го аз. — Школите за безмоторно летене бълват по десет хиляди пилоти месечно, а преди края на лятото Месершмит ще пусне производствените линии за своя МЕ–109.
— Генералният щаб мисли, че не ще направи много, щом се изправи срещу линията Мажино.
— Той няма да се изправи срещу нея — възразих аз. — Ще я прелети.
Форестър кимна.
— Още по-голямо основание да опитам и ги накарам да изпробват вашия самолет. — Той ме погледна озадачено. — Говорите, сякаш знаете?
— Зная — отвърнах му аз. — Бях там преди по-малко от девет месеца.
— О, да — каза той. — Сетих се. Мерна ми се във вестниците. Имаше нещо гадно, доколкото си спомням, нали?
Засмях се.
— Имаше. Някои хора ме обвиниха, че симпатизирам на нацистите.
— Поради единия милион долара, който сте прехвърлили на Райхсбанк?
Стрелнах го с очи. Форестър не беше толкова неосведомен, за колкото се представяше.
— Предполагам — отвърнах аз. — Виждате ли? Прехвърлих парите точно един ден преди Рузвелт да наложи ембаргото.
— Знаехте, че ще се налага ембарго, нали? Можехте да си спасите парите, само ако бяхте изчакали един ден.
— Не можех да си позволя да чакам — казах аз. — Парите просто трябваше да бъдат в Германия, това бе всичко.
— Защо? Защо им пратихте пари, след като очевидно съзнавате, че те са наш потенциален враг?
— Бяха откуп за един евреин — обясних аз.
— Някои от най-добрите ми приятели са евреи — заяви Форестър. — Но не мога да си представя да се лиша от един милион, за когото и да било от тях.
Погледнах го за миг, после пак си напълних чашата.
— Този си заслужаваше.
Казваше се Ото Щрасмер и бе започнал като инженер по качествения контрол в един от многото баварски порцеланови заводи. От керамиката се бе насочил към пластмасите и именно той бе изобретил високоскоростното инжектиращо формоване, което бях закупил и продал на група американски производители. Първоначалната ни сделка беше на базата на годишни вноски, но след няколко години Щрасмер пожела да я изменим. Това бе през 1933, малко след идването на Хитлер на власт.
Бе дошъл в хотелската ми стая в Берлин, където се намирах на ежегодното си посещение в Европа, и ми обясни какво желае. Искаше да се откаже от всякакви вноски занапред срещу еднократно изплащане от един милион долара, които да се държат на негово разположение в Съединените щати. За мен това бе изгодно, естествено. Процентните вноски за лицензния период биха възлезли на много повече. Но не разбрах защо го иска. Затова го запитах.
Стана от стола и отиде до прозореца.
— Питате ме защо, хер Корд? — започна той със своя силно акцентиран английски. Ръката му посочи през прозореца. — Ето защо.
Отидох до прозореца и погледнах навън. Долу на улицата пред хотел „Адлон“ група младежи, почти деца, с кафяви ризи тормозеха възрастен мъж. На два пъти, докато гледахме, те повалиха стареца в канавката. Видяхме го да лежи на тротоара, а разкървавената му глава да виси в канавката, кръв шуртеше от носа му. Хлапетата го наблюдаваха известно време, после, след като го ритнаха няколко пъти с ненавист, отминаха.
Обърнах се с недоумение към Щрасмер.
— Той е евреин, хер Корд — тихо промълви Щрасмер.
— И какво от това? Защо не повика полицията?
Щрасмер посочи отново на улицата. На отсрещния ъгъл стояха двама полицаи.
— Те видяха всичко, което се случи.
— Защо не ги спряха?
— Така им е наредено — отвърна той. — Хитлер твърди, че евреите нямат права по немските закони.
— Какво общо има това с вас?
— Аз съм евреин — каза простичко той.
Замълчах. Извадих цигара и запалих.
— Какво искате да направя с парите?
— Да ги държите, докато ви се обадя. — Той ми се усмихна. — Жена ми и дъщеря ми са вече в Америка. Ще ви бъда благодарен, ако ги осведомите, че съм добре.
— Защо не се присъедините към тях?
— Може да го сторя — като му дойде времето. Но аз съм немец — завърши той. — И все още живея с надеждата, че един ден тази лудост ще отмине.
Надеждите на хер Щрасмер не се сбъднаха. Това узнах след по-малко от година, докато седях в кабинета на Райхсмаршала.